Комуникация и говор

    Родителите трябва да действат търпеливо и интуитивно. Ученето на език трябва да доставя удоволствие. Детето с аутизъм ще се чувства много по-независимо, ако попита за чаша вода с думи, жестове или знаци.

Комуникацията помага да се спечели повече контрол върху собствения живот. И докато детето разпознава значението на емоциите, чрез съществителни, глаголи, прилагателни, страхът в него постоянно ще намалява. Това е чудесно! Целта е да се помогне на детето да се чувства по-добре. Когато страхът го напусне, то ще се чувства по-освободено.

Аутизмът у детето няма да изчезне, но то ще бъде по - спокойно и доволно.

Много е важно да се правят изследвания върху причините за структурния дисбаланс в мозъка на аутиста, което води до комуникативните и говорни особености. Зад такива изследвания трябва да се крие предимно истинският интерес и грижа на специалистите към един особен, специфичен тип на личността. Не подкрепям желанието на много експерти да разберат как става „фокусът” и как да се отстрани ''особеното'' в личността им.

Често езикът на аутиста се състои от цветни определения и оригинални изрази. Това е много сериозна подкрепа в писането на стихове.

Изкуството може също да е средство за комуникация.

Няма значение дали аутистът ще проговори или не, той, както всички хора, се нуждае от любов.

Ако по един или друг начин аутистите се научат да комуникират, това е една добра възможност за родители и близки да ги опознаят по-добре.

Те биха могли да отворят душата си и да споделят много преживявания, които им се случват. Те могат да споделят ранимата си душа и с други.

Много аутисти не изискват никога да водят комплексен разговор. За тях е по-просто да използват езика си за технически или конкретни цели или да описват чуствата си. В ежедневието си, хората с аутизъм демонстрират комуникативна и емоционална ексцентричност.Това е всъщност тяхното основание за социална изолация, която е отличителна черта.

Някои аутисти искат да започнат разговор, но не знаят как. Те имат желание да бъдат оставени на мира, понеже по природа са обърнати към вътрешния си свят.

Много аутисти изпитват щастие да прекарват дълго време със самите себе си. В навалицата им е безинтересно. Понякога те дори не осъзнават настоящите събития, които се случват на другите - изглеждат като тайнствени „марсианци”, които не могат да намерят общ език с хората и културата на тази планета.

Комуникация и говор

Няма много информация за тази комплексност на езика и как аутистите се научават да говорят. Според някои, аутистичният начин на комуникация е абнормална форма на общуване.
”Абнормално” звучи негативно. Понятието „дисфункция” също e неподходяща в този случай.
Аутистите комуникират интензивно, но по-различно и ексцентрично от другите. Трябва да се прилагат определени помощни средства, с които всеки аутист да си помага, в стремежа си да се изразява и да общува. Това не го освобождава от аутизма, а по-скоро от неспособността му да споделя с другите собствените си предпочитания, желания, чувства. 
Може да прочетете в някои книги, че комуникацията е „освобождаване от затвора” на аутизма. Аутизмът не е "затвор". Има и други причини, които биха довели до липсата на говор. Хора, които са преживели сърдечен удар или инсулт, например. Тяхната неспособност и затрудненост в говора се различава от тази на аутистите. Те най-вероятно никога няма да проговорят.
При аутизма, затрудненията с говоренето идват още с възрастта, в която детето се учи да говори. Говорът има смисъл. При някои деца с аутизъм смисълът на говоренето им носи несигурност. Аутистите използват своите говорни възможности често за съвсем други цели. Те говорят много повече със самите себе си, отколкото с другите. Хубaво им е да изговарят постоянно някакви думи,  изречения или откъси от мелодии. В тези случаи те си ги избират. Повтарянето им е една особено приятна форма на автостимулация за тях.
Тази форма на изразяване също носи определен смисъл - тя не е безсмислена, носи своето стойностно значение, което повечето хора не разбират.
 Аутистите повтарят думи, изречения, фрази от филми, когато са под стрес. За тях това е една възможност да се успокоят.
Сетивата при аутистите играят съществена роля за експресивните им умения. Представете си, например, че звученето на думите „лилава кожа” ви влияе по някакъв начин. Не мислете за значението. Концентрирайте се изцяло върху звученето. Представете си, че този звук ви кара да треперите от радост и той разтоварва цялото ви тяло. Много сходна е употребата на мантрите в медитацията...

Комуникация и говор

Някои хора в норма „спекулират” с „нямостта” на аутиста, като казват вместо него, какво харесва и какво - не, от какво се нуждае, от какво се страхува....

Всъщност, те само предполагат без да са наясно в действителност.

Не е необходимо аутистите да говорят на всяка цена. Трябва да се научите да интерпретирате изявите им. Много по-лесно е да се поставите на тяхно място, отколкото обратното.

Красиво е да бъдеш различен, но боли когато оставаш неразбран.

Страхът да не бъдеш изоставен или да останеш напълно сам и безпомощен е голям. Аутизмът винаги е свързан с една съзнателна изолация. В това няма нищо лошо. Животът, който е по-изолиран и затворен, не е ужасен.

Не би трябвало да се променя. Много са хората от "големия свят", които живеят самотно и изолирано.

Повечето аутисти никога няма да са като своите неаутистични връстници. Какво лошо има в това да се води един спокоен живот, който носи щастие на личността? Не е вярно твърдението, че щом аутистът говори, неговият аутизъм е в най-лека форма. Не е вярно и това, че хората с тежка форма на аутизъм - тези, които не могат да комуникират и не могат да се грижат за себе си, са душевно-болни.

Има хора с поставена диагноза на тежък аутизъм, но те са самостоятелни - могат да готвят, да шофират на къси разстояния, да комуникират с други с помощта на алтернативни методи - те с удоволствие се обличат модерно и  са запалени почитатели на книгите.

Всички аутисти имат проблеми с комуникацията. Комуникация означава да се свържеш с другите и точно тази форма на връзка отличава тях от останалите.
Това, което липсва при повечето е експресивната реч. Говоренето е свързано с емоции, а там, където има объркващи чувства има  трудности и с устната изява.

Важна роля играят също и сензорните умения. На много аутисти звукът на човешките гласове е неприятен. Дори собственият глас, който трябва постоянно да се стимулира, е натоварваща и сложна задача.Чисто емоционално, това може да е много болезнено преживяване.

Неговорещите или селективно ''немите" аутисти усещат, че ако се принудят да говорят, това би ги унищожило, биха експлоадирали. Усещането е все едно, че предават себе си, разбиват се на части, разкъсват се, изгубват се изцяло, ако трябва да изкарат гласа си навън, извън тялото си. Говоренето би ги травматизирало.

Комуникация и говор

         Детето с аутизъм трябва да може да споделя желанията си, за да изисква съзнателно чувство на контрол върху собствения си живот и да се чувства по-малко зависим.

Много учебни програми обръщат по-сериозно внимание върху изговарянето на думата.

В обществото вербалната комуникация е основно изразно средство за обмен на информация. Много хора смятат, че когато има ограниченост в говора, има ограниченост и в мозъчната дейност.

Говорът не е само изговаряне на думата. Помислете за говора, чрез писане, знаци, несловестният език на животните, езикът на тялото.

Липсващият говор няма нищо общо с липсващ интелект!

Има много случаи на деца с аутизъм, които не могат да говорят, но са се научили на други способи за комуникация – писане, например. Редица от тях са сътворили невероятна лирика.

Липсата на говор при аутистите се дължи на различни причини.

Някои от тях имат затруднения с оралната моторика. Други говорят добре, докато не достигнат определена възраст, в която спират.

При някои се случват фази, в които говорят и фази, когато мълчат. Това е т.н. селективна нямост. Има и такива, които нямат никакви затруднения с говора.

Селективната нямост е лично решение на личността, с кого желае да говори и с кого - не и  в какви ситуации. Много често аутистът говори със своите близки вкъщи, но не и на обществено място или в необичайна среда.

От голямо значение  за говорната активност  е обкръжението и последвалият стрес. Възможни са фази от всеки род на селективна нямост и те могат да продължат от няколко дни, до седмици, месеци, години, а също и цял живот. Селективно неговорещите аутисти често чуват коментарите на околните: ”Щом можеш да говориш, защо не говориш винаги?”.

Не може да бъде обяснено на този, за който говоренето е нещо естествено. Важно е да се знае, че хората с аутизъм не плануват предварително, кога да говорят и кога - не. Когато липсва вербална активнст, това не е защото няма възпитание или се демонстрира някаква дистанция.

В повечето случаи те се чувстват напрегнати и стресирани да се изразяват вербално.

Говоренето винаги е свързано с чувства и комплексна вербална дейност.

 Някои аутисти спират да говорят на моменти, когато се чувстват объркани. Има случаи, в които те просто се страхуват да говорят. Да можеш да говориш е дар, желание и лична мотивация. Който не желае да говори, не трябва да бъде принуждаван. Само, защото някои хора не говорят, животът няма да спре, светът няма да изчезне.

Чувства

   Възможно е да се консултирате с много специалисти, докато намерите този, при който детето ви се чувства най-добре. Специалистите, които ще се срещат с детето ви трябва да са наясно с аутизма, трябва да знаят какво представлява. Няма извинение за всички онези хора, които работят в здравеопазването и не знаят какво е това състояние „аутизъм”. Като се има предвид, че те същите са информирани за  много други здравословни проблеми.

Най-важното е да се знае, че аутизма действа върху всички аспекти на личността и това трябва  да се  има предвид при всеки преглед.

За аутистите е винаги трудно посещението при лекар или зъболекар. Прегледите са изключително неприятни, по отношение на допира.

Препоръчва се, преди прегледа, лекарят да казва за намеренето си - какво смята да прави, без да прилага внезапни и изненадващи движения. Родителите на пациента трябва да участват много активно - да му говорят, да го успокояват, да му обясняват отново и отново. Никога не му казвайте "това не боли", като знаете, че в действителност ще го заболи. По-добре му обяснете защо го боли и защо трябва да се излекува.

-Всички същества притежават многообразие от емоции. Ако играете важна роля в живота на детето си, старайте се да не го контролирате. Опитвайте се в негово присъствие  да няма скандали.

Тези деца са много чувствителни към човешката дисхармония. Ако детето ви живее във враждебна среда, това може да му остави дълбоки емоционални белези. 

Не го наказвайте! Не го бийте!

- Гневът е много важна емоция в живота на всеки. Човек израства с гняв, когато остава неразбран. Затова е много важно ранното диагностициране на аутизма. 

Не се страхувайте да се посъветвате с психолог,  но с добър психолог.

Поставянето на ранна диагноза е задължитено. Това помага на родителите бързо да превъзмогнат ситуацията и да се научат да се справят с нея.

Родителите се учат да разбират детето си. Всеки, който не обръща внимание на признаците и умишлено ги игнорира, като бяга от действителността, рискува да му навреди за цял живот. 

 - В никакъв случай ранното диагностициране няма да превърне аутистичното дете в неаутистично.

Диагнозата дава много отговори на въпроси, свързани с "особеното и ексцентричното" поведение на детето. Помага на семейството взаимно да се опознае. Много аутисти нямат този шанс. Това е трагично.

Хубаво е, че в днешно време се срещат все повече родители, които обичат децата си, такива каквито са и се опитват да ги разбират.

Мислете затова, че хората с аутизъм се нуждаят от собствен живот. 

Никой няма право да се разпорежда с живота им и да взима решения вместо тях. 

- Важно е винаги да си напомняте, че аутистите са склонни да обичат други хора. Те демонстрират чувствата си по нетипичен начин, не толкова очевидно и явно.

- Никой няма право да казва на друг, как да изразява чувствата си.

И тези деца, като всички останали, се радват, вълнуват, забавляват и обичат. Но те могат да развият много здрави връзки с любящи и търпеливи приятели.

   Аутистите са обичливи хора с иновативни мисли и свой собствен поглед върху живота.Те са заклети наблюдатели. Трудно е да скриеш нещо от тях. Много са чувствителни към емоциите на другите. 

Има аутисти, които се обвързват семейно. Някои дори имат деца. Това обаче не означава, че те са преодолели аутизма си или че той е в много лека форма. Това означава, че са намерили някого, който да ги разбира и е станал техен добър приятел и партньор.

Чувства

-Мислете затова, че емоциите на аутистите не пасват на възрастта им. Дори ако интелектуално те да са свръхразвити, емоциите показват равнище на ранна детска възраст. 

В това няма нищо страшно. Проблемът е на обществото ни, което държи екстремно хората да имат поведение, съответстващо на възрастта им. Поведението на индивида не трябва да се измерва с шаблони! Аутистът ще си е аутист цял един живот...

Всичко казано дотук за децата е аналогично и за възрастните.

Обществото обаче се страхува от възрастни хора, които плачат и изпитват силни чувства. Това е жалко, защото те  могат да бъдат научени на някои неща, които да им помогнат да преодолеят кризата.

Ако, например, аутист се паникьоса в магазин и се разплаче, трябва да се успокои и да му се помогне да излезне от това състояние, вместо да бъде осмиван заради сълзите си.

Хората винаги ще се подиграват за каквото и да е. Родителите не трябва да се срамуват от аутистичното си дете.

Не се оставяйте на никой да ви накара да се срамувате от детето си!  

Това би било ужасно, както за вас, така и за него, което не го е заслужило.

-Опитайте се да оформите ежедневието ви еднообразно и приятно. Не е необходимо да занимавате детето си с всички възможни неща, които могат да се случат през деня. Създайте постоянно ежедневие, без големи промени и притеснения. Хаотичният живот на хората е непоносим за аутистите. Те се нуждаят от по-малко притеснения и вълнения, от много любов и стабилно чувство на сигурност.

-Никога не обещавайте неща, които няма да изпълните.

Не подлагайте детето си на такива изпитания, които често се случват в живота. Аутистите приемат нещата буквално. Бъдете честни. Когато не можете да изпълните нещо, просто му кажете. Изказвания от рода на „бях много зает” , няма да бъдат разбрани.

-Повечето аутисти се страхуват от гнева. Те могат много лесно да бъдат наранени от собствените и чуждите чувства. Страхуват се, когато друг човек излезе извън контрол. Те могат се вцепенят безмълвно, но също и да „изригнат” като вулкан. Описвайте така чувствата, че вашето дете да може да свързва емоциите с думи, със събитията, които се случват.

Разбирането на чувствата е нещо абстрактно. Хората с аутизъм клонят към конкретни представи. Ако детето ви се научи да свързва вътрешните си чувства с определени случки, може да спре да се страхува. Най-страшното винаги е непознатото и неовладяното.

Чувства

   Аутистите имат особена функция на мозъка да запаметяват сензорните информационни единици, така че отново и отново да преживяват негативните и позитивните случки - като някакъв филм, който е постоянно в мислите им. Картините при тях оживяват и това може да предизвика много силни чувства. Понякога са нужни само някои сцени от смешен филм, за който се сещат, и това подобрява настроението им, например.
Хората с аутизъм развиват много силни емоционални връзки, колкото и противоречив да е този факт. Подобни връзки могат да бъдат дори и тревожни. Доверието, както във всички човешки взаимоотношения и тук, е от изключителна важност.
За да се контролират силните емоционални сътресения могат да се предприемат някои действия:
- Разберете от какво се страхува детето ви и се опитайте да го извадите от тази ситуация. Никога не отнемайте предмет, който е важен за него - това може да е онази играчка, част от играчка или нещо друго, което е безсмислено за вас, но което дава спокойствие и сигурност на детето ви.
- Опитайте се да обясните, какво се случва с него, когато се намира в състояние на стрес и паника.
Аутистите притежават способността да мислят логически и са с висока интелигентност. Трябва да намерите лично за себе си отговора на въпроса: какво успокоява детето ми?
- Показвайте любовта си предпазливо, с малки крачки. Нека детето ви се довери с нежност и спокойствие. Някои от тях обичат да ги масажират, други - просто да ги галят нежно или гъделичкат.
- Говорете спокойно с него. Не го навиквайте често. Имайте предвид, че на тези деца им е много трудно да отидат при някого и да го помолят за помощ.
- Опитайте се да му обясните бъдещите ситуации, които го очакват. Хората с аутизъм се ориентират много трудно в схващането, какво предстои да им се случи - това е т.н. "абстрактно мислене", което остава почти винаги неразбрано за тях. Те живеят в настоящето. Всичко, което не  могат да имат в момента, не го предвиждат и не си го представят. Това е и основната причина да мислят, че негативните им преживявания продължават вечно, нямат край. Затова реагират толкова чувствително. Ако е възможно, обяснете с картинки случващото се. Една рисунка, например, може да помогне много. Опитайте се да го насочите към нещо друго, което го отдалечава от страха му.
Можете да комуникирате с детето си чрез музика. Изберете любима негова песен - пейте, скачайте, танцувайте, борете се с възглавници и тревогите ще бъдат забравени.