Всичко за мен

Моята снимка
ПОНЯКОГА КАУЗАТА, ЗА КОЯТО СЕ БОРИМ, ПРОСТО НИ ИЗБИРА..

сряда, 23 ноември 2011 г.

Възприятието при хората с аутизъм. Възприемане на шум

     Известно е, че хората с аутизъм възприемат и обработват информацията, идваща от обкръжаващата ги среда по начин, много по-различен от хората в норма. 
Те са свръхчувствителни или недостатъчно чувствителни към звукови, тактилни, визуални, вкусови и други дразнители.
Тази чувствителност е съвсем различна при всеки човек, затова е много важно за родителите да познават особеностите, по отношение на сетивността на своето дете. По този начин те ще знаят, кой е най-подходящият сензорен канал, чрез който детето би получило по-лесно и безпроблемно определена информация от обкръжаващия го свят.
Шумове
   Много хора с аутизъм са чувствителни към шума. 
Те се дразнят от внезапен пронизващ шум или относително тихи, но особено ниски и високи тонове (бръмченето на електрически уреди, напр.)
Едно дете с аутизъм може изведнъж да получи много силна криза на гняв, дискомфорт и стрес, ако някъде в сградата, в която се намира, той слуша бръмченето на вентилатор, например. В този случай, шумът е особено натоварващ и непоносим за детето, в сравнение с останалите хора, които дори няма и да го чуят.
Много е важно да се знае, че внезапните пристъпи на гняв имат винаги някаква причина. Те не са признак на лошо възпитание или агресия. Невъзможността на повечето хора с аутизъм да се изразяват и да споделят как се чувстват в определен момент, в съчетание с определена свръхчувствителност към даден дразнител водят до тези гневни изблици, наричани от специалистите-                        "диструктивно поведение".
Това поведение се ограничава, познавайки именно особеностите във възприятието на всяко дете или възрастен с аутизъм и умишлено избягване на дразнителите, които биха довели до нова криза. Например: ако човек с аутизъм се дразни от ехото в празно и голямо  помещение, то може да се покрие с килими, пътеки и др. покрития, които изолират шума.
За много хора с аутизъм е трудно да отделят ("филтрират") един глас от различни други шумове-например в класна стая, супермаркет, гара и т.н. В такава ситуация те възприемат само един определен словесен сегмент от казаното, не възприемат целия разговор, не виждат общата картина.

четвъртък, 17 ноември 2011 г.

Аксел Браунс-човекът, който обяснява своя аутизъм (част 3)

Как се нарича "столицата на приятелството" ?

    Как човек може да различи свой познат от приятел ? Как той може да е сигурен в приятелството на някого?  
Как се показва приятелство, без да се натоварва човека отсреща? Всички тези въпроси са като "бели петна" върху емоционалното възприятие на Аксел. Той решава, независимо от чувството си за дезориентация и обърканост, да се справи с проблема. Представя си, че съществува т.н. карта, на която е "разположено" приятелството, и което трябва да открие. В настоящия момент Аксел възприема приятеля като човек, с който той преживява много общи неща, на който може да се довери, и с който дори може да се скара. Въпреки, че не показва интензивно своите чувства, той търси често компания и кани приятели в своя дом- нещо, което преди е било абсолютно невъзможно.
Според него, личните му преживявания в присъствието на близки са много по-приятни, отколкото животът сам.
Влюбването и всички емоционални и физически вълнения, свързани с него са все още непознати за Аксел, но той не смята, че това е невъзможно, дори се опитва да флиртува. Чувал е от други хора, че да бъдеш влюбен е нещо спонтанно, което в повечето случаи човек лично не може да си го обясни. И дори да не усеща известните на всички "вълни" в стомаха си, той забелязва, че в компанията на симпатична жена му е много по-приятно, отколкото докато разговаря с журналисти, например. 
Всички тези негови житейски преживявания не отразяват, за съжаление, обичайно живота на голяма част от хората с аутизъм. В повечето случаи те остават заключени в своя свят, независимо от напредъка в развитието си. Това е мнение и на Аксел Браунс, като човек преживял тази изолация години наред. Затова всички негови изяви и цялата информация за своя свят, която той споделя, е изключително ценна и уникална.

вторник, 8 ноември 2011 г.

Аксел Браунс-човекът, който обяснява своя аутизъм (част 2)

    В социален и общочовешки аспект, Аксел живее, години наред, доста изолирано в едно малко жилище. Както другите аутисти, и за него е трудно да разбере отношенията и чувствата между хората, усещането на състрадание и ежедневното споделяне между приятели и познати, което съпътства живота на всеки,  значението на приятелството и любовта.  В един момент той разбира, че приятелските чувства са много важни в живота, но споделя също, че никога не е осъзнавал същността им, защото не може да си ги обясни по стандартния начин.
Когато навършва 32 г., Аксел взима решение, независимо от неговото увреждане, да търси постоянно контакт към хората. Той се обръща към обществото и така открива своя талант-започва да пише личната си история и очарова много хора с нея.
  През 2006 г. Аксел Браунс става успешен и търсен автор, а години по-късно стартира своето развитие и в областта на киноиндустрията.
  В продължение на 10 години Аксел прави постоянни опити да разбере правилата в общуването между хората. Всички негови усилия са съсредоточени в писането на книги, правенето на филми, провеждането на безкрайни и многобройни разговори, допускането на грешки и изводите от тях. Той се запознава с много хора, създава приятелства, общува, отваря се за обществото. 
Всички тези негови усилия и непрестанно старание превръщат Аксел Браунс от човек-объркан, неразбран и отчужден, в добър слушател, увлекателен събеседник и всепризнат автор-посланик на един друг свят, който става чрез него малко по-достъпен и познат за нас.
 

четвъртък, 3 ноември 2011 г.

Аксел Браунс-човекът, който обяснява своя аутизъм( част 1)

Какво, наистина, мислят и чувстват аутистите?

  Гледната точка на експертите и терапевтите, относно хората с аутизъм, е повлияна винаги от неаутистичното поведение и възприятие. Разбира се, научното становище не е за подценяване, като се има предвид, че то се изготвя въз основа на дългогодишна работа, както и на много интензивни и директни контакти със засегнатите.
Много хора с аутизъм не могат да споделят как се чувстват или как преживяват определена ситуация, защото те имат много тежки дефицити по отношение на изговарянето на думи и съставянето на изречения. 
По тази причина, да се получи информация за аутизма от първа ръка е нещо, което се среща много рядко. 
Рядкост са аутистите, които могат да опишат подробно своя вътрешен свят, като са напълно наясно с него и осъзнават реалността на живота, която заобикаля всички нас. 
Някои аутисти, способни да изразят мислите и чувствата, си са написали лична автобиография, разказвайки за своята "Вселена".
  Такъв пример е писателят от Хамбург - Аксел Браунс. 
По негови думи, той има лека форма на аутизъм, но описва ранното си детство като труден период, съпътстван от много тежки аутистични прояви. Аксел Браунс споделя, как изведнъж не е могъл да вижда добре лицата на хората, виждал ги, като в мъгла. Звуците, които чувал от околните, започнал да възприема много плашещо и натоварващо, като някакво „съскане”. Въпреки всичко, той получава необходимата подкрепа от своето семейство, започва да говори отново и завършва успешно училище. (следва част 2)