Допирът - като усещане и изразяване при аутистите

 Усещането за допир  е от голямо значение за всички аутисти. Много деца се отдръпват, когато човек или животно ги докосне. Някои допускат да бъдат докосвани само от хора, към които имат доверие. Когато кожата на човек с аутизъм е податлива на раздразнителност е възможно при допир да предизвика неприятно усещане. Нервите, в такъв случай, са опънати докрай от болка.Това е вид емоционална болка, която би могла да е предизвикана, например, от материята на дрехата, която се носи.

Кожата е най-големият орган за аутистите, която служи като бариера от всичко и всички с „външния свят”.Тя е много тънка граница, предпазна стена, която обхваща вътрешния аутистичен свят. Допирът на друг човек  действа в повечето случаи заплашително. Аутистите са  създали за себе си правила за всичко.Тези правила противоречат много често на социалните общоприети норми в обществото.

По отношение на допира, само едно здрависване може да "премине границата".

Никой не трябва да  принуждава аутистите да се здрависват с ръка при поздрав и да бъдат прегръщани.

През 60-те и 70-те години на миналия век, някои "терапии с аутисти" са били направо ужасяващи. Децата с аутизъм са били наказвани, когато са отказвали директен контакт с очите и ръкостискане.

Хиперчувствителното дете прави това, което е необходимо. То извръща поглед настрани и си дърпа ръката. Наказанията са били жестоки. Децата са понасяли „лек” елекрически шок с определен за тази цел уред.

Всяко едно действие от този род е варварско престъпление и то не бива да бъде допускано.

Вследствие на преживения ужас, децата най-накрая са били принуждавани  да подадат ръката си или да погледнат човека отсреща право в очите, от страх да не  понесат отново мъчението.

Да научиш някого на нещо насила със страх е привидно научаване. В крайна сметка детето отново ще се държи, така както пожелае. Те се страхуват и не разбират защо трябва да бъдат наказвани заради естественото си поведение. Една такава проява би могла да се сравни, като дресирането на животни от цирка и нищо повече.

Това няма нищо общо с истинското преподаване. Този вид „терапии” не се предлагат в повечето страни. За съжаление съществуват институции, в които продължава тяхното използване и  за тях обществото не знае, те са скрити.Тези т.н. „терапии” са пример затова, как някои „терапевти” могат да се държат брутално с аутистичната личност.

Родителите не трябва да се притесняват, когато детето им не се държи "нормално" пред обществото и не изпълнява определени общоприети норми. Вашето дете просто е по-различно от другите.

Това, че не обичат да бъдат прегръщани може би е един вид наслада от чувството да бъдат по-близо до себе си, отколкото до някой друг човек.

Много често в една аутистична личност са вплетени много различни и специфични типове на поведение. Едно и също дете може да запуши ушите си при звъна на телефона  и в същото време да слуша силно любимата си музика. Сигурно сте забелязали как детето ви  наблюдава ръцете си. Това, което усеща то в този момент е нещо  такова: „Здравей ръка! И ти принадлежиш към тялото ми.Ти си част от мен!”

Понякога аутиста усеща тялото си, все едно то е разделено на фрагменти или го чувства свободно, все едно не съществува. Сигурно звучи и изглежда зловещо, но то може да бъде много интересно преживяване.

Голяма част от автостимулациите, които се срещат при аутистите – пляскане с ръце, поклащане на тялото, гледане на ръцете, се свързват много приятно със сетивата им.Това помага на аутистите да се възприемат,

дава им стабилност, ритъм, вътрешно спокойствие  или просто приятно чувство. 

Сетивност - умения в ежедневието

 Когато детето ви порасне, окуражавайте го да ви помага в приготвянето на храната и други сходни дейности от ежедневието. Не пренебрегвайте присъствието му в подобни занимания. Много деца са разочаровани, когато ги игнорират, независимо от желанието им да участват в определено мероприятие. Голяма част от тях обожават да помагат в кухнята. Ако детето все още не владее боравенето с нож, може да му предложите да сгъва салфетки. Наблюдавайте това, което схваща бързо и това , което му доставя удоволствие.

Когато се стимулира сетивността, по отношение на допира, може да му възложите задача да изглади покривката на масата , за да няма гънки.

Хубаво е на детето да му се възлагат леки задачи, след което да бъде похвалено за свършената работа.

"Аутист" не е синоним на „идиот” или  на човек, който е неспособен - точно обратното. Повечето аутисти са с рядко срещани умения и дарби и много бързо се отегчават от определени задачи, в сравнение с останалите хора, поради липса на интерес, а не на способности.

Много аутисти , например ,  могат и обичат да готвят.

Други, в опитите си да  изгладят гънките на дрехите или да си намажат филията, е възможно да направят първата крачка към неоткритите им досега способности.

Започнете с малки стъпки. Детето трябва да се ориентира в съответствие със собственото си темпо, дори то да е твърде бавно за родители и терапевти. 

За съжаление „мозъкът” на голяма част от обществото тълкува и сравнява понятието „бавен” с „неспособен”, „глупав", „аутистичен”, „изостанал”.

Това е недопустимо! Независимо от ограничените им способности, които демонстрират във „външния свят”, те притежават една особена форма на интелект, която не може да се забележи от останалите хора - игнорирането и липса на толерантност са в основата на това "разминаване" в представи, ценности, възпитание.

Интелигентността може да се разгърне по различни начини, които за съжаление остават все още скрити и невидими за голяма част от хората. 

Дадена личност, която в действителност е гений , може да не вземе успешно стандартния тест за интелигентност.

Интелигентността е жива и приема различни форми. Едни от най-умните хора в човешката история са били много слаби ученици в училище и много рано са го напуснали. Интелигентността не е само в мозъка - тя е в целия организъм, особено в сетивните органи.        

Този, който разбере как функционират сетивните органи при аутистите, може да притежава ключа към истината за Аутизма.

Техните сетива действат различно - понякога с повишена чувствителност, друг път - с понижена. Възможно е да се опознае този феномен, но се иска търпение. Учители и родители могат да се научат да разпознават сигналите и с времето да предсказват, кои дразнения са прекалено силни и кои слаби, за да се предизвика определена поведенческа реакция.

Сетивни възприятия - хранене и страховете, свързани с него.

   Трябва да имате търпение, когато давате на детето съвсем нова храна.

Важното е да се въвеждат нови храни, колкото е възможно по-рано, за да има разнообразие в менюто на детето. Бъдете мил и любящ родител, когато трябва да помогнете на детето ви да се наслади на нови кулинарни вкусове. Никога не го принуждавайте да яде насила.Така само ще загубите доверието му. Много е важно детето да ви има доверие.

Хората с аутизъм могат да бъдат много упорити.Тепърва ще се изследват причините, които предизвикват отказа им към различни храни. Едно е сигурно - голяма част от хората с аутизъм изпитват страх към определени храни. Те избягват промените и се страхуват от новото, необичайното.

Вместо да се опитвате да „преборите” аутизма, нещо което така или иначе е невъзможно, опитайте се да разберете неговите важни особености и да работите с него, а не срещу него. Винаги мислете затова, колко е чувствително детето ви.

Когато вие не се страхувате от определено нещо, това не означава, че и детето ви не се страхува. Страховете, които за „жителите на външния свят” са нищожни, могат да бъдат за аутистите ужасяващи.

Ако вие, например, се страхувате от паяци, как бихте се почувствали, ако някой ви е сложил огромна Тарантула в чинията ви. Така аутистите могат да се страхуват от определен цвят, например от ярките и електрикови нюанси на жълто, зелено, оранжево и т.н. 

В този случай те се плашат, паникьосват се, когато видят в чинията си моркови, например.

Хората с аутизъм са известни със своите ексцентрични вкусови предпочитания. Когато изпробвате всички методи вашето дете да прояде определена храна и не успеете, просто се откажете. Имайте предвид, че става въпрос за един съвсем естествен каприз от страна на детето ви.

Една от причините за капризите им е наличието на  свръхчувствително обоняние.Те имат право, както всеки човек, да се наслаждават на храната си.