Всичко за мен

Моята снимка
ПОНЯКОГА КАУЗАТА, ЗА КОЯТО СЕ БОРИМ, ПРОСТО НИ ИЗБИРА..

понеделник, 30 януари 2012 г.

Светът на Аутизма

  Светът на аутизма не е някаква тъмна стая на ужасите, въпреки че за останалите изглежда точно така. Страхът на обществото може да намалее и дори да изчезне, когато има повече информация и разбиране.
Ако, например, човек с аутизъм се страхува  от непознати хора, събития, места, то за човекът в норма точно този вътрешен свят на аутиста е непознат, объркващ и страшен.
Вътрешният собствен свят на аутиста е сигурно място за бягство.
Тези хора са един екстремен пример за личности, които се нуждаят от повече самовглъбяване и затвореност, в сравнение с другите.
Дори без да проявяват страх или срам, те имат нужда от душевната си хармония и възможност да споделят под каквато и да е форма своите преживявания. Само тогава страхът от объркващия външен свят ще намалее.
Утешително е да се знае, че където и да са, винаги могат да се затворят в себе си, да се приберат у дома, където е най-уютно и приятно.
Разбира се, няма такава „видима капсула”, в която аутиста да влезне и да се чувства добре. Техните затворени светове се състоят от индивидуални оживени преживявания, сензорни стимулации и съвсем лични интерпретации на собствените си възприятия.
Тези светове могат да бъдат много малки и същевременно безкрайни.
На останалите хора им е невъзможно да разберат какво се случва в един такъв свят.
   Липсата на очен контакт с другите, присъщ за хората с аутизъм, е именно тази специфична функция на мозъка при тях. Това, разбира се, не означава, че човекът с аутизъм има заболяване, което може да се коригира оперативно или да се подтисне медикаментозно.
Много аутистични деца се чувстват добре, когато са сами и са заети изцяло със своя си свят. Те се смеят, викат или показват емоциите си по друг начин-доволни и щастливи могат да бъдат със сигурност.
  Няма такъв вариант (все още), хората с аутизъм да излезнат изцяло от това състояние. Все ще се намери някой , който ще има желанието да ги „изкара” от този свят, но това е невъзможно.
Аутистът би отговорил на всички въпроси от позицията на вътрешното си съществуване.
Понякога аутистите изобщо не забелязват случващото се във външния свят. В други случаи –точно обратното, осъзнават всичко и реагират интензивно на събитията около тях.Те просто възприемат слуховите и зрителните дразнения по-различно от хората в норма.
Няма основания тази  по-различна форма на възприятие да се разглежда негативно.
Някои от  аутистите тестват постоянно доверието си към собствения си вътрешен свят. Затова така интензивно се дистанцират от външния.

петък, 27 януари 2012 г.

Светът на аутизма

   Светът на аутиста не е в застой. В черупката на неговото съзнание винаги се случва нещо. Има толкова много за вкусване, помирисване, слушане...
Това е един дълбок сензорен свят, който никога не спира да се движи- забавен пъзел с много въпроси и отговори.
Най-малките детайли се запечатват в мозъка по точно определен начин, за да могат по-късно да бъдат припомняни и да се преживеят интензивно.
Представата за времето не е от толкова голямо значение. От хората с аутизъм тя се възприема по особен начин, различен от представата на останалите. Понякога е добре да им се окаже помощ в ориентацията, като се използват различни понятия за време.
Възможно е при някои аутисти, аутистичното поведение да изчезне с възрастта. Няма лекарства за това състояние. Има много тежки форми на аутизъм, при които след известно време се забелязва  пълно изчезване на симптомите.
В такива случаи, най-вероятно, личността просто не е била аутистична. Възможно е аутистичното поведение при някои аутисти дотолкова да намалее, че то да не прави впечатление на външния свят. Аутизмът се проявява за цял живот.
Много съществени неща се преживяват в душата на аутиста, в неговия вътрешен свят, така че те не могат да бъдат забелязани и потвърдени от останалите. 
Често твърдение на редица специалисти е, че състоянието на аутиста е „подобрено”,  когато е намаляло аутистичното му поведение и той демонстрира поведение, подходящо за света около него. Зад едно такова убеждение стои винаги надеждата, че един ден детето или възрастният ще „преодолеят” аутизма.
Мозъкът на хората с аутизъм функционира по съвсем различен начин, затова и аутизмът е за цял живот.Той не може да се промени. Възможна е промяна само на аутистичното поведение, което се демонстрира в ежедневието, но в повечето случаи това не е голяма помощ.
В основата на цялата тази илюзия са напразните и отчаяни опити на родители, учители, лекари, които се опитват да „моделират” аутистите ,  такива каквито не са. Ако  като родител си признаете пред детето ви, че правите всичко възможно то да е по-малко аутист, едно такова признание би го съкрушило. (следва)

събота, 21 януари 2012 г.

Роботът-в помощ на хората с аутизъм

  Роботът-като приятел и едновременно с това и терапевт-това е едно от най-новите открития на учените, в безбройните си опити да бъдат допуснати, все по-навътре, в света на аутизма.
Голямото преимущество на машината е, че мимиките, които тя изразява са много по-лесни за възприемане и не натоварват така екстремно, както човешкият израз, който в повечето случаи е отражение на  интензивни емоции и напрежение.
"New Haven"-това е името на хуманоидния робот, който владее някои бойни техники, барабани на своя мини барабан или се ръкостиска при поздрав.
Детето с аутизъм с лекота може да имитира тези и подобни движения и същевременно да е очаровано от новия си приятел.
При разработването на този проект, учените наблягат основно върху подобряването на моториката и социалната комуникация при децата с аутизъм.
   Друг подобен робот носи името "Nao". 
Той е с височина около 60 см. и изглежда като всяко дете.
Движенията, които роботът извършва са бавни и прости. Той изговаря няколко кратки изречения, които не могат да натоварят и объркат допълнително детето. 

събота, 7 януари 2012 г.

По следите на Аутизма..

 
     В света на медицината, аутизмът се възприема все повече като разрастваща се "епидемия", която обхваща значителен брой деца, които не могат да говорят или изпитват болка само от допира на дрехите си. 
Диагнозата е: "Аутизъм".
  В средата на 70-те години на миналия век, аутизмът се е срещал като сравнително рядка "болест", която е засягала 1 на 10 000 деца. 
Според последните научни изследвания, се наблюдава значителен и обезпокояващ ръст от 40 %.
Аутизмът се разглежда като много особено и странно състояние, чийто причинител е все още неизвестен и "лекуването" му е невъзможно.
Голяма част от хората с аутистично поведение имат в някаква степен и мозъчно "увреждане" (с такива думи трябва да се внимава). 
Съществуват и хора с аутизъм, които притежават забележителни математически или артистични способности. Има такива, които са изключително чувствителни на болка и други, които реагират много екстремно на всякакъв допир.
Хора, при които аутизмът има едва забележими прояви, притежават изключителни вербални способности, докато силно засегнатите не могат да говорят изобщо.
Според редица учени, аутизмът демонстрира  една интензивно противоречива и хетерогенна "клинична картина", която е невъзможно да бъде проследена и разгадана.