Всичко за мен

Моята снимка
ПОНЯКОГА КАУЗАТА, ЗА КОЯТО СЕ БОРИМ, ПРОСТО НИ ИЗБИРА..

петък, 24 февруари 2012 г.

Сетивни възприятия

 Комплексен образ на аутизма е невъзможно да бъде създаден, поне на този етап. Всякакви опити в тази насока постигат един и същ резултат-пълно пренебрегване на човешкия фактор. Аутизмът не е типичен пример за определено болестно състояние. Той не може да бъде „лекуван” и „излекуван”.
Човекът с аутизъм не дава стандартната възможност да допусне други хора около себе си. Тази открита дистанция демонстрира не толкова егоистичната личност, колкото самовглъбената, занимаваща се със свои вътрешни впечатления природа, които вълнуват емоциите, оцветяват света, в който тя толкова интензивно живее.
Активният живот във вътрешния свят на хората с аутизъм е толкова реален понякога, че те често не правят разлика между него и външния свят-всичко е едно и също-предметите във външния свят те възприемат понякога, като част от самите тях.
За някои аутисти сетивните дразнения са много важни. По този начин те преживяват емоциите с изключителна сила. Всички техни сетива са изострени към всякакви външни дразнители. Много често някои сензорни дразнения се възприемат фрагментирано.
Например: Детето се концентрира върху сетивото „гледане”.То вижда ясно цветовете на тези детайли, те пулсират и излъчват ярка светлина, като неоновата. Когато детето се концентрира върху „гледането”, загубва връзка с останалите сетива. Ако точно в този момент, докато детето гледа светлината, около него има различни звуци или шумове, то не им обръща внимание, те не носят смисъл за него. Тази изолация не е знак за ниско функциониране на интелекта, само защото човек успява да се концентрира основно върху 1 или 2 сетивни дразнения.
Това представлява един много ясен образ на аутистичния мозък и функциите му.
Той възприема определен вид дразнение и го „разнищва” до най-малките му детайли, вместо да обхване една цялостна картина на сетивните дразнители, които го заобикалят. Това пък от своя страна говори за една много чиста форма на мислене, която си има своите предимства.
Хората с аутизъм не могат да „жонглират” с информацията, затова техният праг на натоварване е изключително нисък.
Много аутисти имат изумително силен слух.Те улавят и най-слабите звуци, които са недостижими за останалите хора.
Например: Шумът от хартията на шоколада може да бъде  много силен за едно аутистично дете.Това е един интересен звук, който му носи информация, че в хартията е увито нещо вкусно и неустоимо.
В същото време, това дете дори не трепва, когато близо до него се чуе неприятен трясък. Силният шум е нежелан и стряскащ, той натоварва слухът му, затова мозъкът на детето предпочита да го „игнорира”, просто „изключва”. Това е уникално явление, което се нарича селективна "глухота"  и е отличителен белег на много аутисти.

неделя, 12 февруари 2012 г.

Сетивни възприятия

        Много често родители на деца с аутизъм твърдят, че децата им се държат така, все едно са глухи или слепи. Например: те не реагират на силен трясък или шум и в същото време демонстрират много силно внимание, насочено към съвсем тих звук, невъзможен да се улови от повечето хора.
Сетивните възприятия играят при аутистите ключова роля.
Научни изследвания са доказали, че сетивните органи при децата с аутизъм много рядко са с ниска осезаемост.
Затова и реакцията на тези деца, спрямо различни сензорни дразнители, е външно необичайна. Специфичната обработка на сензорното дразнение в мозъка е възможно да внуши на детето или възрастния състояние на паника или гняв.
Хората с аутизъм живеят в един свят на силна и интензивна сензорика.
Техните автостимулации, които често присъстват в поведението, са свързани изцяло със сетивата им.
Да си създаден и да живееш с необичайни и по-особени сетивни възприятия-трябва да е много вълнуващо..
Възможно е понякога тази хиперсетивност да ескалира в емоционална или физическа болка, но в същия момент е изключително красиво и много човешко да се съпреживяват толкова силни емоции и сензорни впечатления. Много хора, за съжаление, намират тези ценни трепети за примитивни.
Силните емоции са необичайни творения на изкуството и са изключително значими.
Известно е, че честото депресионно състояние е много типично поведение за гениите. Всеки човек, който е по-чувствителен и е поддатлив на силно въодушевление, възприема дълбоко емоциите от различен характер- мъка, радост, съчувствие и др.
Сетивните възприятия могат много да повлияят на емоционалните преживявания, така както е при аутистите.
При различните деца с аутизъм някои от сетивата им могат да бъдат изострени, други- притъпени.
Някои експерти възприемат автостимулациите при тях, като отчаян опит за комуникация. Това не е правилно научно схващане.
Сетивните органи са толкова натоварващи, че децата, чрез специфични, понякога повтарящи се действия, се опитват да избягат от действителността и да канализират текущите впечатления.
Теорията, че ако човек се концентрира към терапия, която би нормализирала съответния сетивен орган и, че това ще доведе до "подобряване или до преодоляване" на аутизма е еднопосочна и неточна. Разликите и спецификите в аутистичния мозък не се вземат под внимание в този случай.
Сетивните органи нямат нищо общо с обмяната на веществата или с действащите химични синтези в мозъка на аутиста.
Всички теории досега, които се опитват да дефинират аутизма, идват и си отиват.
Поведението и аутистичният живот при тези хора си остават непроменени, дори когато се появяват нови резултати от различни изследвания.

събота, 11 февруари 2012 г.

Светът на аутизма

   Хората с аутизъм се доверяват изключително много на своя свят. За тях той е удобен и защитен-едно сигурно място, пристан, който човек винаги може да посети. 
За децата с аутизъм това е една добра възможност за „бягство”, когато стресът стане нетърпим. 
Тази дистанция от „Реалността” не им пречи в никакъв случай те да  се учат и развиват.
Светът им се разширява, когато се интегрират нови преживявания в него.
Всякакви опити, от страна на родители и специалисти, които принуждават аутистите да възприемат само света, в който са и те, са неправилни и нямат справедлива стойност. Подобна активност е груба демонстрация на атака спрямо чувствителната природа на аутиста.
Всичко, което идва отвън,  трябва много внимателно да се предлага, без особени очаквания и амбиции за „успех”.
Чувствителността при аутистите е индивидуална и  различна. Във вътрешния си свят те се зареждат със сила и утеха, особено тогава, когато навън цари хаос.
В „Реалността”, хората с аутизъм са „увредени” в много отношения, но помислете, как би се чувствал „нормалният” човек в аутистичния свят? 
Неправилни са в много отношения и терапевтичните практики на редица специалисти, които се опитват да задържат и ограничат „бягствата” на аутистите.
Хората с аутизъм трябва да се приемат просто, като екстравагантни и интровертни личности и това е достатъчно.
Аутистите, за разлика от останалите,  нямат толкова силно отношение към околните, и какво от това???
Истинските експерти и професионалисти отделят много от времето си, за да се запознаят с индивидуалността на аутиста.Те респектират неговата уникалност, горди са, че имат възможност да са в компанията му и да го опознаят. Ето една въображаема картина на аутистичната личност:
„плах, но доволен от себе си жител на морето, който си живее щастливо в красивата си мидена черупка”...
Добрите специалисти, които се интересуват от енигмата „аутизъм” се опитват да забележат всяка подробност от същността на тези хора и се радват на всички изненадващи моменти, които им се случват, докато се опознават и сближават с тях.
  Всеки от нас може да измине успешно пътя към индивидуалната преценка за човека: лекари, родители, близки, терапевти-всеки човек, който желае да опознание многообразните варианти на съществуване, присъщи изцяло на Живота.
Когато попаднем в една нова дименсия на мислене, бихме могли да обогатим житейския си опит и да разширим мирогледа си- какво по хубаво от това?



вторник, 7 февруари 2012 г.

Светът на аутизма

        Хората с аутизъм имат право на собствения си дом, който  „носят” постоянно със себе си. Това не е „свят на ужасите”, както се описва в много тълковни речници. Това не е и „дупка в мозъка”, която е запълнена с халюцинации.
Аутистите възприемат всичко, което се случва около тях по свой си особен сетивен начин.Това, което те виждат е  просто една сюрреалистична версия на света, който ние възприемаме, като реалност, изпълнена с много логика, подреденост и принципност. „Хаосът” в това пространство следва своите „закони” в точно определен ред.
Децата и възрастните с аутизъм много често се приемат от „жителите на външния свят” като душевноболни, намиращи се в други сфери. Последното, описано за сферите, е вярно до известна степен.
Те оставят в тъмнина „външния свят” и осветляват с вниманието си вътрешното си съществуване.
Мозъкът на аутистите функционира, все едно е лазерен лъч, който се насочва към един вид дразнене-в този момент всички останали стимули остават настрана и не са важни. Концентрацията върху един дразнител може да бъде изключително силна, например-проява на активна реакция, спрямо най-слабите звуци, които човек не може да чуе. Едновременно с това липсва каквото и да е внимание към други по-силни звуци, които нормално се чуват от останалите.Те могат много интензивно да се увлекат и концентрират върху нещо, което ги вълнува. Типичен пример е безкрайното съзерцаване на листата по дърветата или „слънчевото зайче” на стената. Отстрани изглеждат „луди”, „отнесени”, „болни”.
Повечето хора смятат, че очите на аутистите са „празни”. Зад тези т.н. „празни” очи преминават активно и емоционално множество събития и преживявания, като на лента. Съвсем сигурно е, че очите на аутистите на са празни.Те са дълбоки. Те виждат други светове, които остават невидими и недостъпни за нас.
Повечето изказвания за вътрешния свят на хората с аутизъм са негативни.
Има много грешни хипотези, създадени от специалисти, които ограбват истинската същност на аутиста.
Никой няма право да подценява другия в света, в който живее-още повече, когато и той самият не е бил в този свят и не го познава.
Всеки човек се разпорежда със своя личен житейски опит. Вътрешното пространство за някои е цялата Вселена.
Аутистичното възприятие е просто по-различно от това на другите хора.
Не може да се каже със сигурност коя форма на сетивно възприятие е по-ценна, нямаме право на това.



петък, 3 февруари 2012 г.

Светът на аутизма

    Съществува едно твърдение сред педиатрите, че всички бебета минават през т.н. „аутистична фаза”. 
В действителност, бебетата демонстрират от самото начало един силен интерес към собствения си свят.
При бебетата с аутизъм липсва абсолютно същият интерес към обкръжаващата ги среда. Те предпочитат да обследват онова, което им принадлежи и е в непосредствена близост до тях. Например-собственото си тяло. Много родители на деца с аутизъм твърдят, че са забелязвали дълги фази на мълчание и липса на плач в най-ранната им възраст.
Аутизмът трудно се разпознава (почти невъзможно) в първите месеци от живота  на бебето.
Диагностицирането на аутизъм в ранна детска възраст е много сложен процес, независимо от твърденията на редица родители, които наблюдават едно по-особено поведение в развитието на своето дете още от самото начало.
Много бебета с аутизъм под 6 месеца започват ритмично да се клатят в леглата си или да се кикотят видимо безпричинно.
   Хората с аутизъм са  родени с вътрешния си свят. 
Би било ужасно, ако някой се опита да им го отнеме.
Съществуват реални случаи, в които деца на възраст между 2-3 г. не демонстрират аутистични признаци и в същото време са аутисти.
Няма доказателства, поне засега, които сочат категорично каквито и да са външни причини след раждането, причиняващи това състояние.
Има случаи, в които детето проявява аутистични белези, вследствие на някакви силни и стресови за него преживявания, но това е временно състояние, което се преодолява. Такива преживявания имат най-вече трагичен характер: загуба на родител- вследствие на насилствена смърт или трагичен инцидент с кола, например.
 В много книги аутистичният свят е описан, като тъжен, депресиращ, сив и мрачен. Хората с аутизъм сравняват този свят с дъгата или по-точно-дъгата, погледната през призма...Това е място, което те не желаят да напуснат. Все едно си се прибрал у дома, а там е топло и уютно...
Един по-различен начин да възприемеш живота.
В контакта си с аутистите, околните не трябва да се страхуват или да ги съжаляват. Трябва да ценят възможността да са близо до тях и до очарованието им.
Кое е отблъскващото ? 
Интровертността на тези хора не е основателна причина-тя не наранява никого и не пречи по никакъв начин.
Факт е, че аутизмът, в някои свои аутистични прояви, действа стряскащо и странно, но зад едно такова поведение стоят винаги точно определени мотиви и основания.