Всичко за мен

Моята снимка
ПОНЯКОГА КАУЗАТА, ЗА КОЯТО СЕ БОРИМ, ПРОСТО НИ ИЗБИРА..

четвъртък, 7 юни 2012 г.

Чувства


   Неоснователно е да се твърди, че аутистите нямат чувства. Това убеждение се подкрепя, за съжаление, и от много специалисти. Повечето родители са наясно с чувствата на своите по-различни деца  - те ги имат и ги демонстрират в степен - много по - дълбока и силна , дори.
В сравнение със сетивната им природа, чувствата им са още по - надълбоко заключени в света, в който живеят. 
При хората с аутизъм се наблюдава един такъв феномен: сетивата им функционират, независимо от емоциите. Емоционалните кризи се проявяват без видима сензорна причина. И въпреки това, зад едно гневно поведение или бягство, например, може да се крие сериозно преживяване, свързано със сензориката на детето.
Емоциите на една аутистична личност са толкова комплексни, колкото и сетивността й.
Кой би се досетил какво се случва дълбоко в душата на който и да е човек? Какво да кажем тогава за аутистите, като се има предвид, че голяма част от тях не могат да говорят? Споделянето с близки и приятели е невъзможно. За останалите, за които вербалното изразяване не е проблем, остава трудността да обяснят тревогите и емоциите.
Да обясниш какво чувстваш в душата си е много по-сложно, отколкото да говориш за хора и събития - така е при всички нас.
Независимо от рядката активна проява на емоции при хората с аутизъм, те също се нуждаят от любов, съпричастие и много внимание. Стига им усещането за липса на принадлежност към останалите и към всичко, което се случва, защото не разбират света по същия начин и живеят съвсем различно. Тези два свята са напълно изгубени един от друг. Възможни са "мостове" между тях, но само, ако стандартното мислене приема и толерира различните аутистични представи, поради неговото мнозинство. Аутистите обичат живота си - такъв, какъвто е, и не искат да го променят.