Всичко за мен

Моята снимка
ПОНЯКОГА КАУЗАТА, ЗА КОЯТО СЕ БОРИМ, ПРОСТО НИ ИЗБИРА..

понеделник, 27 август 2012 г.

Комуникация и говор


         Детето с аутизъм трябва да може да споделя желанията си, за да изисква съзнателно чувство на контрол върху собствения си живот и да се чувства по-малко зависим.
Много учебни програми обръщат по-сериозно внимание върху изговарянето на думата.
В обществото вербалната комуникация е основно изразно средство за обмен на информация. Много хора смятат, че когато има ограниченост в говора, има ограниченост и в мозъчната дейност.
Говорът не е само изговаряне на думата. Помислете за говора, чрез писане, знаци, несловестният език на животните, езикът на тялото.
Липсващият говор няма нищо общо с липсващ интелект!
Има много случаи на деца с аутизъм, които не могат да говорят, но са се научили на други способи за комуникация – писане, например. Редица от тях са сътворили невероятна лирика.
Липсата на говор при аутистите се дължи на различни причини.
Някои от тях имат затруднения с оралната моторика. Други говорят добре, докато не достигнат определена възраст, в която спират.
При някои се случват фази, в които говорят и фази, когато мълчат. Това е т.н. селективна нямост. Има и такива, които нямат никакви затруднения с говора.
Селективната нямост е лично решение на личността, с кого желае да говори и с кого - не и  в какви ситуации. Много често аутистът говори със своите близки вкъщи, но не и на обществено място или в необичайна среда.
От голямо значение  за говорната активност  е обкръжението и последвалият стрес. Възможни са фази от всеки род на селективна нямост и те могат да продължат от няколко дни, до седмици, месеци, години, а също и цял живот. Селективно неговорещите аутисти често чуват коментарите на околните: ”Щом можеш да говориш, защо не говориш винаги?”.
Не може да бъде обяснено на този, за който говоренето е нещо естествено. Важно е да се знае, че хората с аутизъм не плануват предварително, кога да говорят и кога - не. Когато липсва вербална активнст, това не е защото няма възпитание или се демонстрира някаква дистанция.
В повечето случаи те се чувстват напрегнати и стресирани да се изразяват вербално.
Говоренето винаги е свързано с чувства и комплексна вербална дейност.
 Някои аутисти спират да говорят на моменти, когато се чувстват объркани. Има случаи, в които те просто се страхуват да говорят. Да можеш да говориш е дар, желание и лична мотивация. Който не желае да говори, не трябва да бъде принуждаван. Само, защото някои хора не говорят, животът няма да спре, светът няма да изчезне.

сряда, 22 август 2012 г.

Чувства


   Възможно е да се консултирате с много специалисти, докато намерите този, при който детето ви се чувства най-добре. Специалистите, които ще се срещат с детето ви трябва да са наясно с аутизма, трябва да знаят какво представлява. Няма извинение за всички онези хора, които работят в здравеопазването и не знаят какво е това състояние „аутизъм”. Като се има предвид, че те същите са информирани за  много други здравословни проблеми.
Най-важното е да се знае, че аутизма действа върху всички аспекти на личността и това трябва  да се  има предвид при всеки преглед.
За аутистите е винаги трудно посещението при лекар или зъболекар. Прегледите са изключително неприятни, по отношение на допира.
Препоръчва се, преди прегледа, лекарят да казва за намеренето си - какво смята да прави, без да прилага внезапни и изненадващи движения. Родителите на пациента трябва да участват много активно - да му говорят, да го успокояват, да му обясняват отново и отново. Никога не му казвайте "това не боли", като знаете, че в действителност ще го заболи. По-добре му обяснете защо го боли и защо трябва да се излекува.
-Всички същества притежават многообразие от емоции. Ако играете важна роля в живота на детето си, старайте се да не го контролирате. Опитвайте се в негово присъствие  да няма скандали.
Тези деца са много чувствителни към човешката дисхармония. Ако детето ви живее във враждебна среда, това може да му остави дълбоки емоционални белези. 
Не го наказвайте! Не го бийте!
- Гневът е много важна емоция в живота на всеки. Човек израства с гняв, когато остава неразбран. Затова е много важно ранното диагностициране на аутизма. 
Не се страхувайте да се посъветвате с психолог,  но с добър психолог.
Поставянето на ранна диагноза е задължитено. Това помага на родителите бързо да превъзмогнат ситуацията и да се научат да се справят с нея.
Родителите се учат да разбират детето си. Всеки, който не обръща внимание на признаците и умишлено ги игнорира, като бяга от действителността, рискува да му навреди за цял живот. 
 - В никакъв случай ранното диагностициране няма да превърне аутистичното дете в неаутистично.
Диагнозата дава много отговори на въпроси, свързани с "особеното и ексцентричното" поведение на детето. Помага на семейството взаимно да се опознае. Много аутисти нямат този шанс. Това е трагично.
Хубаво е, че в днешно време се срещат все повече родители, които обичат децата си, такива каквито са и се опитват да ги разбират.
Мислете затова, че хората с аутизъм се нуждаят от собствен живот. 
Никой няма право да се разпорежда с живота им и да взима решения вместо тях. 
- Важно е винаги да си напомняте, че аутистите са склонни да обичат други хора. Те демонстрират чувствата си по нетипичен начин, не толкова очевидно и явно.
- Никой няма право да казва на друг, как да изразява чувствата си.
И тези деца, като всички останали, се радват, вълнуват, забавляват и обичат. Но те могат да развият много здрави връзки с любящи и търпеливи приятели.
   Аутистите са обичливи хора с иновативни мисли и свой собствен поглед върху живота.Те са заклети наблюдатели. Трудно е да скриеш нещо от тях. Много са чувствителни към емоциите на другите. 
Има аутисти, които се обвързват семейно. Някои дори имат деца. Това обаче не означава, че те са преодолели аутизма си или че той е в много лека форма. Това означава, че са намерили някого, който да ги разбира и е станал техен добър приятел и партньор.


четвъртък, 16 август 2012 г.

Чувства


-Мислете затова, че емоциите на аутистите не пасват на възрастта им. Дори ако интелектуално те да са свръхразвити, емоциите показват равнище на ранна детска възраст. 
В това няма нищо страшно. Проблемът е на обществото ни, което държи екстремно хората да имат поведение, съответстващо на възрастта им. Поведението на индивида не трябва да се измерва с шаблони! Аутистът ще си е аутист цял един живот...
Всичко казано дотук за децата е аналогично и за възрастните.
Обществото обаче се страхува от възрастни хора, които плачат и изпитват силни чувства. Това е жалко, защото те  могат да бъдат научени на някои неща, които да им помогнат да преодолеят кризата.
Ако, например, аутист се паникьоса в магазин и се разплаче, трябва да се успокои и да му се помогне да излезне от това състояние, вместо да бъде осмиван заради сълзите си.
Хората винаги ще се подиграват за каквото и да е. Родителите не трябва да се срамуват от аутистичното си дете.
Не се оставяйте на никой да ви накара да се срамувате от детето си!  
Това би било ужасно, както за вас, така и за него, което не го е заслужило.
-Опитайте се да оформите ежедневието ви еднообразно и приятно. Не е необходимо да занимавате детето си с всички възможни неща, които могат да се случат през деня. Създайте постоянно ежедневие, без големи промени и притеснения. Хаотичният живот на хората е непоносим за аутистите. Те се нуждаят от по-малко притеснения и вълнения, от много любов и стабилно чувство на сигурност.
-Никога не обещавайте неща, които няма да изпълните.
Не подлагайте детето си на такива изпитания, които често се случват в живота. Аутистите приемат нещата буквално. Бъдете честни. Когато не можете да изпълните нещо, просто му кажете. Изказвания от рода на „бях много зает” , няма да бъдат разбрани.
-Повечето аутисти се страхуват от гнева. Те могат много лесно да бъдат наранени от собствените и чуждите чувства. Страхуват се, когато друг човек излезе извън контрол. Те могат се вцепенят безмълвно, но също и да „изригнат” като вулкан. Описвайте така чувствата, че вашето дете да може да свързва емоциите с думи, със събитията, които се случват.
Разбирането на чувствата е нещо абстрактно. Хората с аутизъм клонят към конкретни представи. Ако детето ви се научи да свързва вътрешните си чувства с определени случки, може да спре да се страхува. Най-страшното винаги е непознатото и неовладяното.