Някои хора в норма „спекулират” с „нямостта” на аутиста, като казват
вместо него, какво харесва и какво - не, от какво се нуждае, от какво се
страхува....
Всъщност,
те само предполагат без да са наясно в действителност.
Не
е необходимо аутистите да говорят на всяка цена. Трябва да се научите да
интерпретирате изявите им. Много по-лесно е да се поставите на тяхно място,
отколкото обратното.
Красиво
е да бъдеш различен, но боли когато оставаш неразбран.
Страхът
да не бъдеш изоставен или да останеш напълно сам и безпомощен е голям. Аутизмът
винаги е свързан с една съзнателна изолация. В това няма нищо лошо. Животът,
който е по-изолиран и затворен, не е ужасен.
Не
би трябвало да се променя. Много са хората от "големия свят", които живеят
самотно и изолирано.
Повечето аутисти никога няма да са като своите неаутистични връстници. Какво лошо има в
това да се води един спокоен живот, който носи щастие на
личността? Не е вярно твърдението, че щом аутистът говори, неговият аутизъм е
в най-лека форма. Не е вярно и това, че хората с тежка форма на аутизъм - тези, които не могат да комуникират и не могат да се грижат за себе си, са
душевно-болни.
Има
хора с поставена диагноза на тежък аутизъм, но те са самостоятелни - могат да готвят, да шофират на къси разстояния, да комуникират с други с помощта на алтернативни методи - те с удоволствие се обличат модерно и са запалени почитатели на книгите.
Всички аутисти имат проблеми с
комуникацията. Комуникация означава да се свържеш с другите и точно тази форма
на връзка отличава тях от останалите.
Това, което липсва при повечето е експресивната реч. Говоренето е свързано с емоции, а там, където има объркващи чувства има трудности и с устната изява.
Това, което липсва при повечето е експресивната реч. Говоренето е свързано с емоции, а там, където има объркващи чувства има трудности и с устната изява.
Важна
роля играят също и сензорните умения. На много аутисти звукът на човешките
гласове е неприятен. Дори собственият глас, който трябва постоянно да се
стимулира, е натоварваща и сложна задача.Чисто
емоционално, това може да е много болезнено преживяване.
Неговорещите
или селективно ''немите" аутисти усещат, че ако се принудят да говорят, това би ги
унищожило, биха експлоадирали. Усещането е все едно, че предават себе си,
разбиват се на части, разкъсват се, изгубват се изцяло, ако трябва да
изкарат гласа си навън, извън тялото си. Говоренето би ги травматизирало.