Комуникация и говор

Някои хора в норма „спекулират” с „нямостта” на аутиста, като казват вместо него, какво харесва и какво - не, от какво се нуждае, от какво се страхува....

Всъщност, те само предполагат без да са наясно в действителност.

Не е необходимо аутистите да говорят на всяка цена. Трябва да се научите да интерпретирате изявите им. Много по-лесно е да се поставите на тяхно място, отколкото обратното.

Красиво е да бъдеш различен, но боли когато оставаш неразбран.

Страхът да не бъдеш изоставен или да останеш напълно сам и безпомощен е голям. Аутизмът винаги е свързан с една съзнателна изолация. В това няма нищо лошо. Животът, който е по-изолиран и затворен, не е ужасен.

Не би трябвало да се променя. Много са хората от "големия свят", които живеят самотно и изолирано.

Повечето аутисти никога няма да са като своите неаутистични връстници. Какво лошо има в това да се води един спокоен живот, който носи щастие на личността? Не е вярно твърдението, че щом аутистът говори, неговият аутизъм е в най-лека форма. Не е вярно и това, че хората с тежка форма на аутизъм - тези, които не могат да комуникират и не могат да се грижат за себе си, са душевно-болни.

Има хора с поставена диагноза на тежък аутизъм, но те са самостоятелни - могат да готвят, да шофират на къси разстояния, да комуникират с други с помощта на алтернативни методи - те с удоволствие се обличат модерно и  са запалени почитатели на книгите.

Всички аутисти имат проблеми с комуникацията. Комуникация означава да се свържеш с другите и точно тази форма на връзка отличава тях от останалите.
Това, което липсва при повечето е експресивната реч. Говоренето е свързано с емоции, а там, където има объркващи чувства има  трудности и с устната изява.

Важна роля играят също и сензорните умения. На много аутисти звукът на човешките гласове е неприятен. Дори собственият глас, който трябва постоянно да се стимулира, е натоварваща и сложна задача.Чисто емоционално, това може да е много болезнено преживяване.

Неговорещите или селективно ''немите" аутисти усещат, че ако се принудят да говорят, това би ги унищожило, биха експлоадирали. Усещането е все едно, че предават себе си, разбиват се на части, разкъсват се, изгубват се изцяло, ако трябва да изкарат гласа си навън, извън тялото си. Говоренето би ги травматизирало.