Парадокси във възприятията при хората с аутизъм

   Известно е, че човекът има пет сетива: зрение, слух, обоняние, вкус и допир. 
Хората с аутизъм не могат да използват правилно голяма част от тези сетива. Някои от тях обичат да помирисват или облизват всичко около себе си (включително и хората). Носът и езикът са много важно средство на комуникация за тях-особено в моменти, в които говоренето е наложително. 
Има и ситуации, в които аутистите не чуват какво им се казва в определен разговор или интерпретират казаното от своя събеседник погрешно и различно.
Съществуват и такива, които не използват зрението си, като средство за комуникация или пък използват контакта с очи само, когато искат да споделят нещо, и то в моменти, в които говоренето, като начин на изразяване, би било много по-смислено и разумно.
Някои аутисти затварят очите си, когато чуват силен шум, други-слагат ръка на устата си, когато са видели или в момента виждат нещо ужасяващо.
Има ситуации, в които тези хора се смеят, когато изпитват болка или запушват ушите си, когато нямат желание да говорят.
Съществуват и много други реакции при хората с аутизъм, като израз на комуникация, които нямат нищо общо с обичайното поведение в ежедневието на всеки човек. Подобни реакции правят впечатление и предизвикват обърканост при повечето хора в норма.
Публичността на този странен и различен начин на изразяване е от особена важност за интеграцията и положителното възприемане на хората с аутизъм.

Визуални стимули. Обоняние.

 Визуални стимули

  

   Много родители на деца с аутизъм забелязват, че децата им реагират особено чувствително към визуалните стимули. Те, например, откриват и се взират в най-малките камъчета на земята или остават толкова очаровани от пъстрите и ярки светлини, че това преживяване ги кара да се спрат и да се наслаждават безкрайно на цветовете и излъчването, забравяйки всичко останало.

Факт е, че хората с аутизъм се ориентират много по-добре спрямо визуалните стимули-като детайли и цветове, отколкото спрямо значението на средата, която ги обкръжава.

Много аутисти обръщат особено внимание на ярките, мъждукащи или неонови светлини. Има и такива, които могат да се почувстват натоварени от всички тези визуални дразнители, като преживяването от тях им дава усещане за умора и стрес. В такъв случай се препоръчва носенето на слънчеви очила и поставянето на по-плътни завеси в дома.

Обоняние
   Някои аутисти реагират много чувствително към парфюми, дезодоранти, почистващи препарати и др. 
Част от тях възприемат по-добре продукти от естествен произход. Родителите трябва да се ориентират към употребата или на продукти без миризма 
(дезодорант без мирис, напр.), или към такива, които се толерират от децата и са подходящи за тях.
По отношение на обонянието при хората с аутизъм, възприятието е строго индивидуално и конкретно. 
Няма общи правила и примери, които могат да послужат като ориентир за създаването на идеалния свят на миризмите, в които аутистите да се чувстват комфортно и уютно.
  Най-доброто упътване за родителите и близките на хората с аутизъм  е доброто познаване на особеностите и предпочитанията им, което предполага адекватна реакция в създаването на една по-ненатоварваща и поносима обкръжаваща среда за аутиста, която дори може да бъде  много приятна и привлекателна.

Възприятието при хората с аутизъм. Възприемане на допир и вкус.

Допир

    Някои аутисти категорично отказват  и не обичат да бъдат докосвани. Има и такива, на които не им е приятно внезапното докосване. Други пък имат определени области на тялото, които са свръхчувствителни на допир  (кожата на главата или китките, напр.)

Често се случва хората с аутизъм да не приемат определени материи на дрехи, които обличат. Това отново се свързва със сензорните особености, които са характерни за всеки един от тях. 

Има аутисти, които не обичат леките докосвания и намират допира с по-голям натиск за приятен.

 Вкус

   Много често хората с аутизъм проявяват голям каприз към храненето. Това е основен проблем за много родители на такива деца, за които е особено трудно да набавят любимите хранителни продукти, които в същото време трябва да бъдат и полезни. 

Особено важна роля, при възприемането на храната за аутистите, играят формата, цветът и повърхността. 

Някои деца, например, предпочитат да ядат печени картофи, докато други-картофи на пюре; някои се хранят само с бяла или много светла храна (бял хляб, мляко и др.), други ядат всичко, но не смесват отделните хранителни продукти.  С възрастта си, много деца обогатяват своето меню, откъм разнообразна и предпочитана храна.

За родителите всичко това е едно голямо предизвикателство, в безкрайните си опити децата им да се хранят здравословно.
  Известно е мнението в научните среди за влиянието на глутеновите и казеинови храни (житни и млечни продукти) върху общото здравословно състояние на хората с аутизъм. Това е едно становище, което няма категорични и достоверни доказателства. 
Факт е, че много аутисти имат известна непоносимост към определени хранителни продукти, която се проявява с болки в корема, разстройство или запек и други неприятни симптоми. В такъв случай се препоръчва консултация със специалист и провеждането на тест за непоносимост към храните, в резултат на което се изготвя определен хранителен режим, който е препоръчително да се следва.

Възприятието при хората с аутизъм. Възприемане на шум

     Известно е, че хората с аутизъм възприемат и обработват информацията, идваща от обкръжаващата ги среда по начин, много по-различен от хората в норма. 

Те са свръхчувствителни или недостатъчно чувствителни към звукови, тактилни, визуални, вкусови и други дразнители.

Тази чувствителност е съвсем различна при всеки човек, затова е много важно за родителите да познават особеностите, по отношение на сетивността на своето дете. По този начин те ще знаят, кой е най-подходящият сензорен канал, чрез който детето би получило по-лесно и безпроблемно определена информация от обкръжаващия го свят.

Шумове

   Много хора с аутизъм са чувствителни към шума. 

Те се дразнят от внезапен пронизващ шум или относително тихи, но особено ниски и високи тонове (бръмченето на електрически уреди, напр.)

Едно дете с аутизъм може изведнъж да получи много силна криза на гняв, дискомфорт и стрес, ако някъде в сградата, в която се намира, той слуша бръмченето на вентилатор, например. В този случай, шумът е особено натоварващ и непоносим за детето, в сравнение с останалите хора, които дори няма и да го чуят.

Много е важно да се знае, че внезапните пристъпи на гняв имат винаги някаква причина. Те не са признак на лошо възпитание или агресия. Невъзможността на повечето хора с аутизъм да се изразяват и да споделят как се чувстват в определен момент, в съчетание с определена свръхчувствителност към даден дразнител водят до тези гневни изблици, наричани от специалистите-                        "диструктивно поведение".

Това поведение се ограничава, познавайки именно особеностите във възприятието на всяко дете или възрастен с аутизъм и умишлено избягване на дразнителите, които биха довели до нова криза. Например: ако човек с аутизъм се дразни от ехото в празно и голямо  помещение, то може да се покрие с килими, пътеки и др. покрития, които изолират шума.

За много хора с аутизъм е трудно да отделят ("филтрират") един глас от различни други шумове-например в класна стая, супермаркет, гара и т.н. В такава ситуация те възприемат само един определен словесен сегмент от казаното, не възприемат целия разговор, не виждат общата картина.

Аксел Браунс-човекът, който обяснява своя аутизъм (част 3)

Как се нарича "столицата на приятелството" ?

    Как човек може да различи свой познат от приятел ? Как той може да е сигурен в приятелството на някого?  

Как се показва приятелство, без да се натоварва човека отсреща? Всички тези въпроси са като "бели петна" върху емоционалното възприятие на Аксел. Той решава, независимо от чувството си за дезориентация и обърканост, да се справи с проблема. Представя си, че съществува т.н. карта, на която е "разположено" приятелството, и което трябва да открие. В настоящия момент Аксел възприема приятеля като човек, с който той преживява много общи неща, на който може да се довери, и с който дори може да се скара. Въпреки, че не показва интензивно своите чувства, той търси често компания и кани приятели в своя дом- нещо, което преди е било абсолютно невъзможно.

Според него, личните му преживявания в присъствието на близки са много по-приятни, отколкото животът сам.

Влюбването и всички емоционални и физически вълнения, свързани с него са все още непознати за Аксел, но той не смята, че това е невъзможно, дори се опитва да флиртува. Чувал е от други хора, че да бъдеш влюбен е нещо спонтанно, което в повечето случаи човек лично не може да си го обясни. И дори да не усеща известните на всички "вълни" в стомаха си, той забелязва, че в компанията на симпатична жена му е много по-приятно, отколкото докато разговаря с журналисти, например. 
Всички тези негови житейски преживявания не отразяват, за съжаление, обичайно живота на голяма част от хората с аутизъм. В повечето случаи те остават заключени в своя свят, независимо от напредъка в развитието си. Това е мнение и на Аксел Браунс, като човек преживял тази изолация години наред. Затова всички негови изяви и цялата информация за своя свят, която той споделя, е изключително ценна и уникална.

Аксел Браунс-човекът, който обяснява своя аутизъм (част 2)

    В социален и общочовешки аспект, Аксел живее, години наред, доста изолирано в едно малко жилище. Както другите аутисти, и за него е трудно да разбере отношенията и чувствата между хората, усещането на състрадание и ежедневното споделяне между приятели и познати, което съпътства живота на всеки,  значението на приятелството и любовта.  В един момент той разбира, че приятелските чувства са много важни в живота, но споделя също, че никога не е осъзнавал същността им, защото не може да си ги обясни по стандартния начин.

Когато навършва 32 г., Аксел взима решение, независимо от неговото увреждане, да търси постоянно контакт към хората. Той се обръща към обществото и така открива своя талант-започва да пише личната си история и очарова много хора с нея.

  През 2006 г. Аксел Браунс става успешен и търсен автор, а години по-късно стартира своето развитие и в областта на киноиндустрията.
  В продължение на 10 години Аксел прави постоянни опити да разбере правилата в общуването между хората. Всички негови усилия са съсредоточени в писането на книги, правенето на филми, провеждането на безкрайни и многобройни разговори, допускането на грешки и изводите от тях. Той се запознава с много хора, създава приятелства, общува, отваря се за обществото. 
Всички тези негови усилия и непрестанно старание превръщат Аксел Браунс от човек-объркан, неразбран и отчужден, в добър слушател, увлекателен събеседник и всепризнат автор-посланик на един друг свят, който става чрез него малко по-достъпен и познат за нас.
 

Аксел Браунс-човекът, който обяснява своя аутизъм( част 1)

Какво, наистина, мислят и чувстват аутистите?

  Гледната точка на експертите и терапевтите, относно хората с аутизъм, е повлияна винаги от неаутистичното поведение и възприятие. Разбира се, научното становище не е за подценяване, като се има предвид, че то се изготвя въз основа на дългогодишна работа, както и на много интензивни и директни контакти със засегнатите.

Много хора с аутизъм не могат да споделят как се чувстват или как преживяват определена ситуация, защото те имат много тежки дефицити по отношение на изговарянето на думи и съставянето на изречения. 

По тази причина, да се получи информация за аутизма от първа ръка е нещо, което се среща много рядко. 

Рядкост са аутистите, които могат да опишат подробно своя вътрешен свят, като са напълно наясно с него и осъзнават реалността на живота, която заобикаля всички нас. 

Някои аутисти, способни да изразят мислите и чувствата, си са написали лична автобиография, разказвайки за своята "Вселена".

  Такъв пример е писателят от Хамбург - Аксел Браунс. 

По негови думи, той има лека форма на аутизъм, но описва ранното си детство като труден период, съпътстван от много тежки аутистични прояви. Аксел Браунс споделя, как изведнъж не е могъл да вижда добре лицата на хората, виждал ги, като в мъгла. Звуците, които чувал от околните, започнал да възприема много плашещо и натоварващо, като някакво „съскане”. Въпреки всичко, той получава необходимата подкрепа от своето семейство, започва да говори отново и завършва успешно училище. (следва част 2)

                

Аутизмът и ваксините

    Известно е, че гените, които наследява детето не могат да се изберат и контролират. Това е една съвсем произволна комбинация, която "забърква" природата. Безсилни сме и към вродената имунна защита на детския организъм, спрямо околната среда. Въпреки това, всеки родител може да бъде активен в грижата за здравето на своето дете.

Уверете се, че детето е ваксинирано по график. Известна е теорията за ваксините, като вероятен причинител на аутизъм, но научните изследвания досега нямат доказателство, което да я представя категорично достоверна. Проведени са пет големи епидемиологични проучвания в САЩ, Великобритания, Швеция и Дания, които установяват, че темповете на развитие на аутизъм при ваксинирани деца не са по-различни от тези без ваксини.

Ваксиниране на децата- митове и факти:

• Мит: Ваксините не са необходими.

• Факт: Ваксините предпазват детето от сериозни и потенциално смъртоносни заболявания, като: морбили, менингит, полиомиелит, тетанус, дифтерит и магарешка кашлица. В днешно време тези заболявания са рядкост, именно поради използването на ваксините. В същото време, бактерии и вируси съществуват навсякъде и те могат да бъдат предадени от децата, които не са имунизирани. 
• Мит: Ваксините причиняват аутизъм.
• Факт: Препоръчваната схема за ваксиниране е съобразена изцяло с имунната система на детето в съответната възраст. Друг имунизационен график не би гарантирал същата защита.
• Мит: Опасно е да се ваксинира детето с няколко ваксини наведнъж. 
• Факт: Известна е теорията, че именно поставянето на повече ваксини натоварват имунната система на детето и по този начин причиняват аутизъм. Редица изследвания доказват, че ако се разреди броя и честотата на ваксиниране при децата, това не само, че не намалява риска от аутизъм, но и ги поставя в потенциален риск от смъртоносни заболявания.

iPad-Аpp помага на деца с аутизъм

  Преди една година Хуан Карлос Гонзалес (37) от Марбела открива, че неговия тригодишен син Дарио е аутист. Той така и не намира идеалния терапевтичен метод, затова се концентрира върху самообучението- „ablah” ( на испански)-треньор в комуникацията, пригоден за iPad und iPodtouch. Този софтуер е избран за най-добрият софтуер в Испания за 2010 г. Гонзалес дължи идеята си по-скоро на случайно наблюдение. Много зависи каква терапия се прилага, за да се постигне успех в говорното развитие при състоянието на „ранен детски аутизъм”. Основно се работи с карти със символи, снимки и пиктограми. На този баща, който работи в компютърен отдел на търговски център, му хрумва идеята, че синът му, както всички деца се въодушевяват много повече от тъчскрийнове, отколкото от книги с картинки и така свързва традиционните методи с модерната техника. Гонзалес намира финансова подкрепа от App5b. Те включват самообучението- „ablah” към iPad, iPod und iPhone. Снимките и пиктограмите с животни, числата, дейности и ежедневие, както и опасните ситуации се свързват със съответните звукови файлове. Гонзалес разказва, че тези езикови тонове са засилили вниманието на Дарио. Известно е, че децата с аутизъм избягват много често по време на разговор контакта с очите и оставят впечатлението, че живеят в собствен свят. Дарио и баща му общуват помежду си, натискайки таблета. Най-хубавото е, че по думите на баща му, това взаимодействие, тази комуникация продължава да се развива. Например: Гонзалес пита сина си какво иска за ядене, натиска съответния символ-„бисквитки” или „сандвич”. Програмата „Аblah” „говори” вместо него. Дарио може да докосне символа „басейн” и по този начин да каже, че му се плува и т.н. От декември 2010 г., тази програма е достъпна в магазинната мрежа на английски и испански език и е на цена 30 евро. Програмата се използва и в центъра за деца с аутизъм "Angel Riviere" в Марбеля (Испания), като той е получил безплатен лиценз за работа с нея. Според последни проучвания в Испания, интерес към тази програма са проявили още в Хавай, Южна Америка и Австралия. 

Признаци и симптоми на аутизма в ранна детска възраст

   Ако аутизмът е разпознат още в ранна детска възраст, „лечението” му може да има неимоверен успех, поради забележителната пластичност на мозъка.

Въпреки, че аутизма трудно се диагностицира преди 24-я месец, симптомите се проявяват още между 12-я и 18-я месец.

Ако симптомите се забележат през 18-я месец, може да се приложи интензивна терапия, която да помогне за преодоляване на аутизма.

Най-ранните признаци на аутизма са свързани с липсата на нормално поведение, а не с наличието на необичайно такова, затова те много трудно се откриват.

В някои случаи, най-ранният признак на аутизма описва т.н. „послушно бебе”, което не плаче често, храни се без проблем и спи дълго.

Ранни признаци на аутизъм при бебета и малки деца:

 -липсва очен контакт (например при хранене);

 -не се усмихва, когато другите се усмихват;

 -не реагира, когато чуе своето име или познати гласове на близки;

 -не следва обекти визуално;

 -не използва обичайните жестове за комуникация (напр. не маха с ръка за довиждане);

-не следва жестовете, когато се показват обекти;

-не играе с другите хора (възрастни или деца) и не споделя интересите им;

-не пита за помощ или за други свои желания;

Следните закъснения в развитието налагат незабавен преглед от опитен педиатър, който е добре запознат с аутизма:

-на 6-м. не пита за помощ;

-на 9 м. не издава звуци, не се усмихва, липсват други изражения на лицето;

-на 12 м. не реагира на името си;

-на 12м. липса на бебешко говорене или друго бърборене;

-след 12м. не маха с ръка за довиждане, не следва жестове;

-на 16 м. не изговаря думи;

-на 24 м. липса на смислени изречения, съставени от две думи, които имитират или повтарят някой друг.