Комуникация и говор

Няма много информация за тази комплексност на езика и как аутистите се научават да говорят. Според някои, аутистичният начин на комуникация е абнормална форма на общуване.
”Абнормално” звучи негативно. Понятието „дисфункция” също e неподходяща в този случай.
Аутистите комуникират интензивно, но по-различно и ексцентрично от другите. Трябва да се прилагат определени помощни средства, с които всеки аутист да си помага, в стремежа си да се изразява и да общува. Това не го освобождава от аутизма, а по-скоро от неспособността му да споделя с другите собствените си предпочитания, желания, чувства. 
Може да прочетете в някои книги, че комуникацията е „освобождаване от затвора” на аутизма. Аутизмът не е "затвор". Има и други причини, които биха довели до липсата на говор. Хора, които са преживели сърдечен удар или инсулт, например. Тяхната неспособност и затрудненост в говора се различава от тази на аутистите. Те най-вероятно никога няма да проговорят.
При аутизма, затрудненията с говоренето идват още с възрастта, в която детето се учи да говори. Говорът има смисъл. При някои деца с аутизъм смисълът на говоренето им носи несигурност. Аутистите използват своите говорни възможности често за съвсем други цели. Те говорят много повече със самите себе си, отколкото с другите. Хубaво им е да изговарят постоянно някакви думи,  изречения или откъси от мелодии. В тези случаи те си ги избират. Повтарянето им е една особено приятна форма на автостимулация за тях.
Тази форма на изразяване също носи определен смисъл - тя не е безсмислена, носи своето стойностно значение, което повечето хора не разбират.
 Аутистите повтарят думи, изречения, фрази от филми, когато са под стрес. За тях това е една възможност да се успокоят.
Сетивата при аутистите играят съществена роля за експресивните им умения. Представете си, например, че звученето на думите „лилава кожа” ви влияе по някакъв начин. Не мислете за значението. Концентрирайте се изцяло върху звученето. Представете си, че този звук ви кара да треперите от радост и той разтоварва цялото ви тяло. Много сходна е употребата на мантрите в медитацията...

Комуникация и говор

Някои хора в норма „спекулират” с „нямостта” на аутиста, като казват вместо него, какво харесва и какво - не, от какво се нуждае, от какво се страхува....

Всъщност, те само предполагат без да са наясно в действителност.

Не е необходимо аутистите да говорят на всяка цена. Трябва да се научите да интерпретирате изявите им. Много по-лесно е да се поставите на тяхно място, отколкото обратното.

Красиво е да бъдеш различен, но боли когато оставаш неразбран.

Страхът да не бъдеш изоставен или да останеш напълно сам и безпомощен е голям. Аутизмът винаги е свързан с една съзнателна изолация. В това няма нищо лошо. Животът, който е по-изолиран и затворен, не е ужасен.

Не би трябвало да се променя. Много са хората от "големия свят", които живеят самотно и изолирано.

Повечето аутисти никога няма да са като своите неаутистични връстници. Какво лошо има в това да се води един спокоен живот, който носи щастие на личността? Не е вярно твърдението, че щом аутистът говори, неговият аутизъм е в най-лека форма. Не е вярно и това, че хората с тежка форма на аутизъм - тези, които не могат да комуникират и не могат да се грижат за себе си, са душевно-болни.

Има хора с поставена диагноза на тежък аутизъм, но те са самостоятелни - могат да готвят, да шофират на къси разстояния, да комуникират с други с помощта на алтернативни методи - те с удоволствие се обличат модерно и  са запалени почитатели на книгите.

Всички аутисти имат проблеми с комуникацията. Комуникация означава да се свържеш с другите и точно тази форма на връзка отличава тях от останалите.
Това, което липсва при повечето е експресивната реч. Говоренето е свързано с емоции, а там, където има объркващи чувства има  трудности и с устната изява.

Важна роля играят също и сензорните умения. На много аутисти звукът на човешките гласове е неприятен. Дори собственият глас, който трябва постоянно да се стимулира, е натоварваща и сложна задача.Чисто емоционално, това може да е много болезнено преживяване.

Неговорещите или селективно ''немите" аутисти усещат, че ако се принудят да говорят, това би ги унищожило, биха експлоадирали. Усещането е все едно, че предават себе си, разбиват се на части, разкъсват се, изгубват се изцяло, ако трябва да изкарат гласа си навън, извън тялото си. Говоренето би ги травматизирало.

Комуникация и говор

         Детето с аутизъм трябва да може да споделя желанията си, за да изисква съзнателно чувство на контрол върху собствения си живот и да се чувства по-малко зависим.

Много учебни програми обръщат по-сериозно внимание върху изговарянето на думата.

В обществото вербалната комуникация е основно изразно средство за обмен на информация. Много хора смятат, че когато има ограниченост в говора, има ограниченост и в мозъчната дейност.

Говорът не е само изговаряне на думата. Помислете за говора, чрез писане, знаци, несловестният език на животните, езикът на тялото.

Липсващият говор няма нищо общо с липсващ интелект!

Има много случаи на деца с аутизъм, които не могат да говорят, но са се научили на други способи за комуникация – писане, например. Редица от тях са сътворили невероятна лирика.

Липсата на говор при аутистите се дължи на различни причини.

Някои от тях имат затруднения с оралната моторика. Други говорят добре, докато не достигнат определена възраст, в която спират.

При някои се случват фази, в които говорят и фази, когато мълчат. Това е т.н. селективна нямост. Има и такива, които нямат никакви затруднения с говора.

Селективната нямост е лично решение на личността, с кого желае да говори и с кого - не и  в какви ситуации. Много често аутистът говори със своите близки вкъщи, но не и на обществено място или в необичайна среда.

От голямо значение  за говорната активност  е обкръжението и последвалият стрес. Възможни са фази от всеки род на селективна нямост и те могат да продължат от няколко дни, до седмици, месеци, години, а също и цял живот. Селективно неговорещите аутисти често чуват коментарите на околните: ”Щом можеш да говориш, защо не говориш винаги?”.

Не може да бъде обяснено на този, за който говоренето е нещо естествено. Важно е да се знае, че хората с аутизъм не плануват предварително, кога да говорят и кога - не. Когато липсва вербална активнст, това не е защото няма възпитание или се демонстрира някаква дистанция.

В повечето случаи те се чувстват напрегнати и стресирани да се изразяват вербално.

Говоренето винаги е свързано с чувства и комплексна вербална дейност.

 Някои аутисти спират да говорят на моменти, когато се чувстват объркани. Има случаи, в които те просто се страхуват да говорят. Да можеш да говориш е дар, желание и лична мотивация. Който не желае да говори, не трябва да бъде принуждаван. Само, защото някои хора не говорят, животът няма да спре, светът няма да изчезне.

Чувства

   Възможно е да се консултирате с много специалисти, докато намерите този, при който детето ви се чувства най-добре. Специалистите, които ще се срещат с детето ви трябва да са наясно с аутизма, трябва да знаят какво представлява. Няма извинение за всички онези хора, които работят в здравеопазването и не знаят какво е това състояние „аутизъм”. Като се има предвид, че те същите са информирани за  много други здравословни проблеми.

Най-важното е да се знае, че аутизма действа върху всички аспекти на личността и това трябва  да се  има предвид при всеки преглед.

За аутистите е винаги трудно посещението при лекар или зъболекар. Прегледите са изключително неприятни, по отношение на допира.

Препоръчва се, преди прегледа, лекарят да казва за намеренето си - какво смята да прави, без да прилага внезапни и изненадващи движения. Родителите на пациента трябва да участват много активно - да му говорят, да го успокояват, да му обясняват отново и отново. Никога не му казвайте "това не боли", като знаете, че в действителност ще го заболи. По-добре му обяснете защо го боли и защо трябва да се излекува.

-Всички същества притежават многообразие от емоции. Ако играете важна роля в живота на детето си, старайте се да не го контролирате. Опитвайте се в негово присъствие  да няма скандали.

Тези деца са много чувствителни към човешката дисхармония. Ако детето ви живее във враждебна среда, това може да му остави дълбоки емоционални белези. 

Не го наказвайте! Не го бийте!

- Гневът е много важна емоция в живота на всеки. Човек израства с гняв, когато остава неразбран. Затова е много важно ранното диагностициране на аутизма. 

Не се страхувайте да се посъветвате с психолог,  но с добър психолог.

Поставянето на ранна диагноза е задължитено. Това помага на родителите бързо да превъзмогнат ситуацията и да се научат да се справят с нея.

Родителите се учат да разбират детето си. Всеки, който не обръща внимание на признаците и умишлено ги игнорира, като бяга от действителността, рискува да му навреди за цял живот. 

 - В никакъв случай ранното диагностициране няма да превърне аутистичното дете в неаутистично.

Диагнозата дава много отговори на въпроси, свързани с "особеното и ексцентричното" поведение на детето. Помага на семейството взаимно да се опознае. Много аутисти нямат този шанс. Това е трагично.

Хубаво е, че в днешно време се срещат все повече родители, които обичат децата си, такива каквито са и се опитват да ги разбират.

Мислете затова, че хората с аутизъм се нуждаят от собствен живот. 

Никой няма право да се разпорежда с живота им и да взима решения вместо тях. 

- Важно е винаги да си напомняте, че аутистите са склонни да обичат други хора. Те демонстрират чувствата си по нетипичен начин, не толкова очевидно и явно.

- Никой няма право да казва на друг, как да изразява чувствата си.

И тези деца, като всички останали, се радват, вълнуват, забавляват и обичат. Но те могат да развият много здрави връзки с любящи и търпеливи приятели.

   Аутистите са обичливи хора с иновативни мисли и свой собствен поглед върху живота.Те са заклети наблюдатели. Трудно е да скриеш нещо от тях. Много са чувствителни към емоциите на другите. 

Има аутисти, които се обвързват семейно. Някои дори имат деца. Това обаче не означава, че те са преодолели аутизма си или че той е в много лека форма. Това означава, че са намерили някого, който да ги разбира и е станал техен добър приятел и партньор.

Чувства

-Мислете затова, че емоциите на аутистите не пасват на възрастта им. Дори ако интелектуално те да са свръхразвити, емоциите показват равнище на ранна детска възраст. 

В това няма нищо страшно. Проблемът е на обществото ни, което държи екстремно хората да имат поведение, съответстващо на възрастта им. Поведението на индивида не трябва да се измерва с шаблони! Аутистът ще си е аутист цял един живот...

Всичко казано дотук за децата е аналогично и за възрастните.

Обществото обаче се страхува от възрастни хора, които плачат и изпитват силни чувства. Това е жалко, защото те  могат да бъдат научени на някои неща, които да им помогнат да преодолеят кризата.

Ако, например, аутист се паникьоса в магазин и се разплаче, трябва да се успокои и да му се помогне да излезне от това състояние, вместо да бъде осмиван заради сълзите си.

Хората винаги ще се подиграват за каквото и да е. Родителите не трябва да се срамуват от аутистичното си дете.

Не се оставяйте на никой да ви накара да се срамувате от детето си!  

Това би било ужасно, както за вас, така и за него, което не го е заслужило.

-Опитайте се да оформите ежедневието ви еднообразно и приятно. Не е необходимо да занимавате детето си с всички възможни неща, които могат да се случат през деня. Създайте постоянно ежедневие, без големи промени и притеснения. Хаотичният живот на хората е непоносим за аутистите. Те се нуждаят от по-малко притеснения и вълнения, от много любов и стабилно чувство на сигурност.

-Никога не обещавайте неща, които няма да изпълните.

Не подлагайте детето си на такива изпитания, които често се случват в живота. Аутистите приемат нещата буквално. Бъдете честни. Когато не можете да изпълните нещо, просто му кажете. Изказвания от рода на „бях много зает” , няма да бъдат разбрани.

-Повечето аутисти се страхуват от гнева. Те могат много лесно да бъдат наранени от собствените и чуждите чувства. Страхуват се, когато друг човек излезе извън контрол. Те могат се вцепенят безмълвно, но също и да „изригнат” като вулкан. Описвайте така чувствата, че вашето дете да може да свързва емоциите с думи, със събитията, които се случват.

Разбирането на чувствата е нещо абстрактно. Хората с аутизъм клонят към конкретни представи. Ако детето ви се научи да свързва вътрешните си чувства с определени случки, може да спре да се страхува. Най-страшното винаги е непознатото и неовладяното.

Чувства

   Аутистите имат особена функция на мозъка да запаметяват сензорните информационни единици, така че отново и отново да преживяват негативните и позитивните случки - като някакъв филм, който е постоянно в мислите им. Картините при тях оживяват и това може да предизвика много силни чувства. Понякога са нужни само някои сцени от смешен филм, за който се сещат, и това подобрява настроението им, например.
Хората с аутизъм развиват много силни емоционални връзки, колкото и противоречив да е този факт. Подобни връзки могат да бъдат дори и тревожни. Доверието, както във всички човешки взаимоотношения и тук, е от изключителна важност.
За да се контролират силните емоционални сътресения могат да се предприемат някои действия:
- Разберете от какво се страхува детето ви и се опитайте да го извадите от тази ситуация. Никога не отнемайте предмет, който е важен за него - това може да е онази играчка, част от играчка или нещо друго, което е безсмислено за вас, но което дава спокойствие и сигурност на детето ви.
- Опитайте се да обясните, какво се случва с него, когато се намира в състояние на стрес и паника.
Аутистите притежават способността да мислят логически и са с висока интелигентност. Трябва да намерите лично за себе си отговора на въпроса: какво успокоява детето ми?
- Показвайте любовта си предпазливо, с малки крачки. Нека детето ви се довери с нежност и спокойствие. Някои от тях обичат да ги масажират, други - просто да ги галят нежно или гъделичкат.
- Говорете спокойно с него. Не го навиквайте често. Имайте предвид, че на тези деца им е много трудно да отидат при някого и да го помолят за помощ.
- Опитайте се да му обясните бъдещите ситуации, които го очакват. Хората с аутизъм се ориентират много трудно в схващането, какво предстои да им се случи - това е т.н. "абстрактно мислене", което остава почти винаги неразбрано за тях. Те живеят в настоящето. Всичко, което не  могат да имат в момента, не го предвиждат и не си го представят. Това е и основната причина да мислят, че негативните им преживявания продължават вечно, нямат край. Затова реагират толкова чувствително. Ако е възможно, обяснете с картинки случващото се. Една рисунка, например, може да помогне много. Опитайте се да го насочите към нещо друго, което го отдалечава от страха му.
Можете да комуникирате с детето си чрез музика. Изберете любима негова песен - пейте, скачайте, танцувайте, борете се с възглавници и тревогите ще бъдат забравени.

Чувства

   Хората с аутизъм са способни да обичат силно и дълбоко. Те могат да почувстват както тъгата, така и радостта. Смесицата от силни чувства и интелект сътворява винаги нещо уникално - изкуството е много хубав  и типичен пример. 

Чувствата в аутистичната душа  са също и опустошителни. Хаосът на "Големия свят" е основната причина за честите емоционални кризи при тях. В този случай, домашната атмосфера е изключително важно да е уютна и приветлива. Те имат сложна вътрешна природа и се нуждаят от спокойствие. Преживявания, които се приемат от повечето хора за нормални, биха могли да бъдат въодушевяващи или отчайващи за аутистичната личност. Това, което за някои изглежда маловажно, за други може да е от особено значение. Ако ежедневието се промени при аутиста, може да се стигне до сериозен срив в чувствата и емоциите му.

Техните чувства, които са извън контрол, биха могли да се сравнят с препускащо стадо, в различни посоки, безброй коне.

Родителите са тези, които могат да помогнат на децата си в справянето им с емоционалните вълнения. Чувствата, които ти носят спокойствие винаги са приятни. Емоционалните приливи и отливи са винаги трудни за понасяне.

Аутистичните хора могат да бъдат много бързо привлечени от чувствата и сетивността си, заради голямата обработка на информацията и впечатленията, които са натрупали. Ако нещо не върви, както е планувано, може да се стигне до силна емоционална катастрофа.

Аутистът може да се почувства така, все едно целият му свят се разпада и унищожава. Навиците и ритуалите в ежедневието му дават утеха и стабилност. Те предоставят още структура и ред. Аутистите обожават реда. Редът е важна част от техния свят. Когато внезапно плановете се променят, това означава заплаха за вътрешния им свят. Те са много чувствителни и бързо се палят, раними са.

Неправилно е да се гневите на аутист, който реагира с паника, спрямо някои обстоятелства и действия в ежедневието. Важно е това, което му е обещано да се изпълни, в противен случай той се чувства объркан и изоставен.

Често изразът на чувствата при тях има напълно вътрешен характер. Те се смеят, например, на определен звук или се забавляват, като повтарят постоянно едно и също действие - все едно човек си повтаря някакъв смешен виц, който е в мислите му и го кара да се смее.

Чувства

   Неоснователно е да се твърди, че аутистите нямат чувства. Това убеждение се подкрепя, за съжаление, и от много специалисти. Повечето родители са наясно с чувствата на своите по-различни деца  - те ги имат и ги демонстрират в степен - много по - дълбока и силна , дори.

В сравнение със сетивната им природа, чувствата им са още по - надълбоко заключени в света, в който живеят. 

При хората с аутизъм се наблюдава един такъв феномен: сетивата им функционират, независимо от емоциите. Емоционалните кризи се проявяват без видима сензорна причина. И въпреки това, зад едно гневно поведение или бягство, например, може да се крие сериозно преживяване, свързано със сензориката на детето.

Емоциите на една аутистична личност са толкова комплексни, колкото и сетивността й.

Кой би се досетил какво се случва дълбоко в душата на който и да е човек? Какво да кажем тогава за аутистите, като се има предвид, че голяма част от тях не могат да говорят? Споделянето с близки и приятели е невъзможно. За останалите, за които вербалното изразяване не е проблем, остава трудността да обяснят тревогите и емоциите.

Да обясниш какво чувстваш в душата си е много по-сложно, отколкото да говориш за хора и събития - така е при всички нас.

Независимо от рядката активна проява на емоции при хората с аутизъм, те също се нуждаят от любов, съпричастие и много внимание. Стига им усещането за липса на принадлежност към останалите и към всичко, което се случва, защото не разбират света по същия начин и живеят съвсем различно. Тези два свята са напълно изгубени един от друг. Възможни са "мостове" между тях, но само, ако стандартното мислене приема и толерира различните аутистични представи, поради неговото мнозинство. Аутистите обичат живота си - такъв, какъвто е, и не искат да го променят.

Допирът - като усещане и изразяване при аутистите

 Усещането за допир  е от голямо значение за всички аутисти. Много деца се отдръпват, когато човек или животно ги докосне. Някои допускат да бъдат докосвани само от хора, към които имат доверие. Когато кожата на човек с аутизъм е податлива на раздразнителност е възможно при допир да предизвика неприятно усещане. Нервите, в такъв случай, са опънати докрай от болка.Това е вид емоционална болка, която би могла да е предизвикана, например, от материята на дрехата, която се носи.

Кожата е най-големият орган за аутистите, която служи като бариера от всичко и всички с „външния свят”.Тя е много тънка граница, предпазна стена, която обхваща вътрешния аутистичен свят. Допирът на друг човек  действа в повечето случаи заплашително. Аутистите са  създали за себе си правила за всичко.Тези правила противоречат много често на социалните общоприети норми в обществото.

По отношение на допира, само едно здрависване може да "премине границата".

Никой не трябва да  принуждава аутистите да се здрависват с ръка при поздрав и да бъдат прегръщани.

През 60-те и 70-те години на миналия век, някои "терапии с аутисти" са били направо ужасяващи. Децата с аутизъм са били наказвани, когато са отказвали директен контакт с очите и ръкостискане.

Хиперчувствителното дете прави това, което е необходимо. То извръща поглед настрани и си дърпа ръката. Наказанията са били жестоки. Децата са понасяли „лек” елекрически шок с определен за тази цел уред.

Всяко едно действие от този род е варварско престъпление и то не бива да бъде допускано.

Вследствие на преживения ужас, децата най-накрая са били принуждавани  да подадат ръката си или да погледнат човека отсреща право в очите, от страх да не  понесат отново мъчението.

Да научиш някого на нещо насила със страх е привидно научаване. В крайна сметка детето отново ще се държи, така както пожелае. Те се страхуват и не разбират защо трябва да бъдат наказвани заради естественото си поведение. Една такава проява би могла да се сравни, като дресирането на животни от цирка и нищо повече.

Това няма нищо общо с истинското преподаване. Този вид „терапии” не се предлагат в повечето страни. За съжаление съществуват институции, в които продължава тяхното използване и  за тях обществото не знае, те са скрити.Тези т.н. „терапии” са пример затова, как някои „терапевти” могат да се държат брутално с аутистичната личност.

Родителите не трябва да се притесняват, когато детето им не се държи "нормално" пред обществото и не изпълнява определени общоприети норми. Вашето дете просто е по-различно от другите.

Това, че не обичат да бъдат прегръщани може би е един вид наслада от чувството да бъдат по-близо до себе си, отколкото до някой друг човек.

Много често в една аутистична личност са вплетени много различни и специфични типове на поведение. Едно и също дете може да запуши ушите си при звъна на телефона  и в същото време да слуша силно любимата си музика. Сигурно сте забелязали как детето ви  наблюдава ръцете си. Това, което усеща то в този момент е нещо  такова: „Здравей ръка! И ти принадлежиш към тялото ми.Ти си част от мен!”

Понякога аутиста усеща тялото си, все едно то е разделено на фрагменти или го чувства свободно, все едно не съществува. Сигурно звучи и изглежда зловещо, но то може да бъде много интересно преживяване.

Голяма част от автостимулациите, които се срещат при аутистите – пляскане с ръце, поклащане на тялото, гледане на ръцете, се свързват много приятно със сетивата им.Това помага на аутистите да се възприемат,

дава им стабилност, ритъм, вътрешно спокойствие  или просто приятно чувство. 

Сетивност - умения в ежедневието

 Когато детето ви порасне, окуражавайте го да ви помага в приготвянето на храната и други сходни дейности от ежедневието. Не пренебрегвайте присъствието му в подобни занимания. Много деца са разочаровани, когато ги игнорират, независимо от желанието им да участват в определено мероприятие. Голяма част от тях обожават да помагат в кухнята. Ако детето все още не владее боравенето с нож, може да му предложите да сгъва салфетки. Наблюдавайте това, което схваща бързо и това , което му доставя удоволствие.

Когато се стимулира сетивността, по отношение на допира, може да му възложите задача да изглади покривката на масата , за да няма гънки.

Хубаво е на детето да му се възлагат леки задачи, след което да бъде похвалено за свършената работа.

"Аутист" не е синоним на „идиот” или  на човек, който е неспособен - точно обратното. Повечето аутисти са с рядко срещани умения и дарби и много бързо се отегчават от определени задачи, в сравнение с останалите хора, поради липса на интерес, а не на способности.

Много аутисти , например ,  могат и обичат да готвят.

Други, в опитите си да  изгладят гънките на дрехите или да си намажат филията, е възможно да направят първата крачка към неоткритите им досега способности.

Започнете с малки стъпки. Детето трябва да се ориентира в съответствие със собственото си темпо, дори то да е твърде бавно за родители и терапевти. 

За съжаление „мозъкът” на голяма част от обществото тълкува и сравнява понятието „бавен” с „неспособен”, „глупав", „аутистичен”, „изостанал”.

Това е недопустимо! Независимо от ограничените им способности, които демонстрират във „външния свят”, те притежават една особена форма на интелект, която не може да се забележи от останалите хора - игнорирането и липса на толерантност са в основата на това "разминаване" в представи, ценности, възпитание.

Интелигентността може да се разгърне по различни начини, които за съжаление остават все още скрити и невидими за голяма част от хората. 

Дадена личност, която в действителност е гений , може да не вземе успешно стандартния тест за интелигентност.

Интелигентността е жива и приема различни форми. Едни от най-умните хора в човешката история са били много слаби ученици в училище и много рано са го напуснали. Интелигентността не е само в мозъка - тя е в целия организъм, особено в сетивните органи.        

Този, който разбере как функционират сетивните органи при аутистите, може да притежава ключа към истината за Аутизма.

Техните сетива действат различно - понякога с повишена чувствителност, друг път - с понижена. Възможно е да се опознае този феномен, но се иска търпение. Учители и родители могат да се научат да разпознават сигналите и с времето да предсказват, кои дразнения са прекалено силни и кои слаби, за да се предизвика определена поведенческа реакция.

Сетивни възприятия - хранене и страховете, свързани с него.

   Трябва да имате търпение, когато давате на детето съвсем нова храна.

Важното е да се въвеждат нови храни, колкото е възможно по-рано, за да има разнообразие в менюто на детето. Бъдете мил и любящ родител, когато трябва да помогнете на детето ви да се наслади на нови кулинарни вкусове. Никога не го принуждавайте да яде насила.Така само ще загубите доверието му. Много е важно детето да ви има доверие.

Хората с аутизъм могат да бъдат много упорити.Тепърва ще се изследват причините, които предизвикват отказа им към различни храни. Едно е сигурно - голяма част от хората с аутизъм изпитват страх към определени храни. Те избягват промените и се страхуват от новото, необичайното.

Вместо да се опитвате да „преборите” аутизма, нещо което така или иначе е невъзможно, опитайте се да разберете неговите важни особености и да работите с него, а не срещу него. Винаги мислете затова, колко е чувствително детето ви.

Когато вие не се страхувате от определено нещо, това не означава, че и детето ви не се страхува. Страховете, които за „жителите на външния свят” са нищожни, могат да бъдат за аутистите ужасяващи.

Ако вие, например, се страхувате от паяци, как бихте се почувствали, ако някой ви е сложил огромна Тарантула в чинията ви. Така аутистите могат да се страхуват от определен цвят, например от ярките и електрикови нюанси на жълто, зелено, оранжево и т.н. 

В този случай те се плашат, паникьосват се, когато видят в чинията си моркови, например.

Хората с аутизъм са известни със своите ексцентрични вкусови предпочитания. Когато изпробвате всички методи вашето дете да прояде определена храна и не успеете, просто се откажете. Имайте предвид, че става въпрос за един съвсем естествен каприз от страна на детето ви.

Една от причините за капризите им е наличието на  свръхчувствително обоняние.Те имат право, както всеки човек, да се наслаждават на храната си.

Поставяне на диагноза и ранна интервенция

    Диагнозата „аутизъм” не се поставя въз основа само на едно изследване, особено ако детето е много малко. Внимателното проследяване и редовната оценка на развитието са от съществено значение, за да се изгради по-пълна и цялостна картина. Независимо, че е поставена вече окончателната диагноза или предстоят още уточняващи изследвания за това състояние, съществено е да се предложи навременна и адекватна помощ за децата и техните родители. Когато има съмнения за вече настъпили нарушения в развитието, трябва да се разработят индивидуални терапевтични програми, съобразени с личните нужди на детето и да се осъществява стриктен мониторинг на напредъка. Родителите могат да бъдат подкрепени и обучавани, как да подпомагат децата си за всеки специфичен  компонент от сферата на развитие им.

Редно е, за потвърждаване на диагнозата, да бъде привлечен екип от специалисти, който да включва педиатър, клиничен психолог, детски психиатър, невролог. Тяхната роля, заедно с педагог за деца със специални нужди, социален работник, игрови и поведенчески терапевт, както и други специалисти, е да подкрепят семейството, да предложат подходящи интервенции, за да се помогне на детето. Колкото по-рано се предприемат подобни мерки, шансовете за изграждане на самостоятелност и навици нарастват неимоверно. Интервенцията трябва да се основава на специфичните нужди за всяко отделно дете и включва - помощ за приучаване към игра и социални взаимоотношения, поведение и комуникация. Като навременна и адекватна реакция се препоръчва ранно настаняване в детска ясла или група със специализирана грижа, с цел - осигуряване на детето ценен социален опит и възможности за обучение. 

Това ще му даде  възможности да изгради  с времето необходимата самостоятелност и да преодлоява трудностите в бита си.

Специализираната работа с родителите и психологичната консултация е не по-малко важна в комплексната терапия. 
Редица проучвания показват, че семействата на деца с аутизъм са поставени под значително напрежение. Най-голям стрес се понася от страна на родителите на малки деца с аутизъм, които  изискват асистирани грижи.

Предоставил информацията: д-р Пламен Димитров

Подсказващи симптоми в ранна детска възраст

Aутизмът би могъл да бъде разпознат и в ранна детска възраст. Симптомите, най-често съобщени при изследване на деца, са: втренчване, особености на звуковите възприятия и на играта.

Поглед: Избягването на контакта с очите често се смята, че е характерно за деца с аутизъм. Тази проява е с по-малко значение, отколкото необичайното ползване на погледа. Много бебета през първите месеци трудно задържат вниманието си върху хора, но при бебе с аутизъм погледът е с тенденция да бъде кратък и най-много с ъгъла на окото.

Слух: Особеностите при слуховите възприятия имат  по-голямо значение. Често децата с аутизъм сe предполага, че са глухи на ранен етап от тяхното развитие. Истината е, че те по-скоро не желаят да отговорят на името си, и изглежда не се влияят от звукови разлики в околната среда. Децата с аутизъм  могат да игнорират изцяло силни шумове, които биха подразнили изключително други деца на същата възраст. Това, вероятно, е следствие на общата липса или минималното присъствие на  интерес към обкръжаващата ги среда. Уникалното явление се нарича "селективна глухота".                  

Това поведение може да се дължи и на нарушения във възприятието, защото децата с аутизъм са особено чувствителни към определени звуци или нечувствителни към други. Например, едно дете с аутизъм може да се очарова от специфични звуци, като триене на колелата на играчка, или от звука на отваряне на кутия. Други могат да породят изключителен стрес към шум на коли, скърцане на паркет или кучешки лай.

Социално развитие и игра: При малките деца играта и социалната дейност са тясно свързани в тази възраст от развитието, и родителите лесно могат да забележат, че детето им се държи странно. Бебетата с аутизъм могат да показват липса на интерес към видовете игри, които на повечето деца се харесват, особено като тези, които включват общуване с родителя.

Преглед

Най-добре е прегледът и експертната оценка да бъдат поставени в специализирано детско отделение или център, а при нужда и от екип от специалисти, за постигане на точна диагноза. Обстоен медицински преглед на майката и детето са необходими, за установяване на други предпоставки и заболявания, допринасящи за отклоненията или забавяне в развитието. Идеалният случай за поставянето на оценка е, децата да се наблюдават в обичайната им среда - у дома или в детската градина.


Предоставил информацията:                        
д-р Пламен Димитров

Разпознаване характеристиките на аутизма в ранна детска възраст

Може да се спори, дали аутизмът реално би могъл да се идентифицира в най-ранните месеци от живота на бебето, въпреки че изследванията показват характеристики, които могат да доведат медицинското лице до подзрение за аутизъм. При анкетиране на родители става ясно, че те наблягат в ранната възраст на "нормалността" на аутистичните си деца. Но на въпроса, ако не са отбягвали мисълта за нетипичното  развитие през първите месеци, данните показват, че много от тях са се чувствали загрижени за нещо необичайно, което се случва  с детето им.

Конкретните типични симптоми не насочват толкова често вниманието към диагнозата, а по-скоро отчетените допълнителни затруднения в обучението.

При децата с аутизъм, които демонстрират интелектуални    способности в норма, аномалиите в развитието може да се предположат (или да се признаят) едва към края на първата година от растежа им.

Въпреки това, при обичайното    развитие на аутизъм са характерни типични признаци, които могат да насочат вниманието. Известни са два вида аутистично поведение, наблюдавано при малките деца - спокойно, непретенциозно бебе, което рядко плаче  и обратното - ревливо, крещящо бебе, което е трудно да се усмири. Бебетата с аутизъм могат да проявят и други типове поведение, като например -   неспокойни, блъскащи главата си, драскащи или удрящи по завивката, когато са в бебешката количка или в леглото. Те могат също така да се очароват от лъскави или въртящи се обекти, но показват явна липса на интерес към хора или животни. Всички тези признаци могат, разбира се, да се проявят и от обикновените деца или деца с когнитивни увреждания, които не са свързани с аутизъм, така че трябва да се внимава много, преди да се тълкуват като знак за това състояние.

предоставил информацията: д-р Пламен Димитров

Кратка история на диагнозата и класификацията на аутизма

Клинично, аутизмът съществува като нозологична единица (болест) малко повече от половин век. Със сигурност е възможно в миналото да се идентифицират сходни случаи в продължение на цялата човешка история. Първоначалната идентификиация на това състояние е представена малко преди края на Втората Световна война. 

По случайност, две напълно независими изследвания и публикации откриват и дискутират едно "ново" тежко състояние, което се отразява върху социалното взаимодействие, общуването, поведението и развитието. Забележително е, че авторите на двете изследвания - Лео Канер и Ханс Аспергер, избират за определение на състоянието думата "аутизъм". 

Самата дума произхожда от гръцката дума "ауто", което означава "сам". Думата се е използвала по-рано през 20-ти век от Блойлер за описване на елемент на шизофрeнията, когато страданието се превръща в отчужденост, липса на отзивчивост (студенина) и безчувственост към околния свят. 
Аутизмът, така като е определен в статията на Ханс Аспергер (публикувана в Австрия/Германия през 1944 г.), се развива в това, което днес се нарича синдром на Аспергер. В различни случаи той се разглежда като по-лека форма. Най-много до днешните критерии за диагностика на аутизъм се доближава статията на Лео Канер (публикувана през 1943 г.) и "детският аутизъм", както е описан там, все още е класически стандарт, по който днес се диагностицира.

предоставил информацията: д-р Пламен Димитров

Необходимост от диагноза

 След като веднъж на детето е поставена диагноза "аутизъм", нужно е да се осъзнае от родители и терапевти, че то не е просто бавно развиващо се или “несоциално”, в рамките на типичното. То вече не е просто "проблемно" дете в обичайния смисъл. 

Стигмата “Аутизъм” засяга както детето, така и неговите родители. От една страна са  чувствата на майката и бащата за вина и провал като родители, и същевремено те трябва да започнат да привикват и да приемат своето дете като личност със свои собствени права и специфични и уникални нужди. Ето защо диагнозата ни е необходима, за да ни покаже, че имаме един наистина сериозен проблем и следователно трябва бързо да се начертае план, за да бъде посрещнато въздействието, което оказва аутизма върху живота на засегнатите от него. 

Едва ли може да има по-тежък момент за родителите, да им бъде заявено, че детето им е "болно" и обречено и няма надежда, без да им се предложат мерки за подобряване на състоянието му.

След като веднъж е поставена диагнозата "аутизъм" трябва да се планират по най-подходящ начин обучението, интервенцията и терапията така, че да съответстват на нуждите на детето и на семейството. 

Обикновено родителите биват затрупани с лавина от теоретична информация, почерпена от интернет, популярни или специализирани книги и статии и от близки, които вече са се сблъскали с подобни трудности. Изобилието от обобщени знания, обаче, няма голяма практическа стойност, за да се предвидят и ограничат проблемите или затрудненията. 

Не се предлагат специализирани услуги, които да допринесат реална практическа подкрепа. Идентификациятa и диагнозатa на аутизъм биха могли да доведат до ново начало и различен подход към изграждането на семейни взаимоотношения и индивидуално самоопределяне. 

В този случай диагнозата ни дава разбиране на поведението и основа, върху която да се планира и прилага интервенцията. Тази е практическата необходимост от диагноза и класификация: предлагане на информация, специализирани услуги и подкрепа. Тя е основа за планиране на възможните интервенции и необходимите парични средства, както и за установяване и развитие на стратегия и осъществяването и на практика. 

Следователно, за да бъдат услугите ефективни и съответстващи, е необходимо критериите за диагностициране да са добре дефинирани и изцяло потвърдени. Определянето на симптомите и поведението, посредством класифициране на конкретния случай и добре дефинирани диагностични критерии, дават възможност да се осъзнае самото състояние. 

В непосредствени и практически термини диагнозата насочва какво може да се направи за аутиста, а в дългосрочен теоретичен план тя би могла да помогне за изграждане на обобщена представа за етиологията, епидемиологията и анализ на това състояние и следователно да ни доведе до усъвършенствана интервенция и дори до евентуалното избягване или намаляване на влиянието.

предоставил информацията: 
д-р Пламен Димитров

Интелект и познание

Интелектът на хората с аутизъм е интересен и противоречив въпрос за разглеждане. От самото начало на клиничните проучвания на аутизма е направено откритието, че има области, в които децата с аутизъм са сравнително напреднали в термините на интелекта (например "островчетата на способности" на Канер). Съществува също тенденция и при професионалистите, и при семействата да харктеризират интелекта при децата и възрастните с аутизъм като "скрит" или "латентен". Важно е тези области да се разбират ясно, за да не се възлагат на индивидите фалшиви очаквания и обратното, някои определени техни възможности да не се пренебрегнат. 

Разбирането на сравнително уникалното когнитивно функциониране на индивидите с аутизъм ще помогне на професионалистите да поддържат и развият дарбите, когато се открият и да се ограничат нарушенията.

Повечето хора с аутизъм имат умствени затруднения по данни на Световната здравна организация и имат измерен коефициент на интелигентност (IQ) по-малък от 70 (100 е средният приемлив коефициент за останалите хора) /8/Христозов,Х./. Това води до затруднения при обучението и познанието, от което са производни социални и интелектуални нарушения, независимо от всички останали специфични нарушения, асоциирани с аутизма. Една малка част от индивидите с аутизъм (по-специално тези със синдром на Аспергер) не се описват като имащи умствени затруднения, а още по-малка е групата над средното ниво от гледна точка на интелектуални способности. 

Хората трябва да се третират индивидуално въз основа на техния индивидуален интелектуален капацитет, но съществуват определени области на познанието, които изглежда са специфични за аутизма и трябва да се знаят. Това е важно за всички нива на интервенция - от основното образование, през хобитата и интересите, до наемането на работа или професионална ориентация. Важно е също да се запомни, че повечето деца с аутизъм имат умствени затруднения (много от тях умерени или дълбоки) и следователно ще бъдат ограничени в техния интелектуален потенциал. Трябва да се избягват фалшивите надежди и стремежи така, че върху тези индивиди да не се оказва прекалено голям натиск и те да успеят да реализират своя индивидуален потенциал.

предоставил информацията 
: д-р Пламен Димитров

Сетивни възприятия

  В известна степен, хората с аутизъм наблюдават света около себе си така, както и животните. Един силен шум, например, би могъл да предизвика реакция на паника. Подобно поведение остава за околните неразбрано и странно.

Представете си, че нещо от което силно се страхувате, изведнъж ви уплаши. Опитайте се да бъдете търпеливи с децата с аутизъм, колкото и да са чудни понякога техните реакции. Зад едно такова поведение съществува винаги сериозен мотив. Дори за вас причината да не е съвсем основателна, тя е напълно реална за детето ви и трябва да се вземе на сериозно.

Аутистите са в голяма близост със сетивата си. Те свързват редица сетивни впечатления с щастливи преживявания и много силни чувства.

Голяма част от това, което виждат, чуват, помирисват, опитват, докосват,  е пленяващо преживяване за тях. Те обследват света около себе си така, сякаш го виждат винаги за първи път и се радват съвсем по детски на простите неща, които им оставят дълбоки сензорни впечатления: миризмата на горещите свещи, миризмата на току-що отпечатан вестник, приятният допир до кадифе или мрамор, вкусът на дървото, пляскането на босите крака върху паважа, поглед към небето, облаците, докосването на меката и топла конска опашка, полъхът на вятъра, блестящото слънце, изгревите и залезите....

При тях сензорните канали могат да са  разбъркани, затова и информацията, която те получават от заобикалящия ги свят, вероятно е смесена. Подобна, по-различна, форма на възприятие може да предизвика също страх или неописуемо удоволствие.

За децата, които не говорят, част от тези преживявания е възможно да бъдат особено плашещи. Например - цветовете могат не само да се видят, но и да се помиришат. Едно сетиво никога не е достатъчно. Аутистите изследват с удоволствие различни неща с повечето си сензорни органи.

Много ясен и хубав пример е котката. Когато се приближи до стол или маса, тя го помирисва, отърква се в него, дори го облизва. Накрая, цялата тази информация се обобщава и се тълкува по свой определен начин. Котките показват много черти, които са сходни с аутистичните.

Това е причината, поради която хората с аутизъм много често са капризни по отношение на храната. При храненето участват сетивата - вкус, допир, мирис, зрение. То е нещо любимо за аутистите и е важна част от ежедневието им. Процесът се свързва с многостранни сензорни впечатления. Много често аутистите се фиксират, за определен период от време, само върху дадена храна. Почти е невъзможно човек да ги накара да опитат нещо по–различно. Някои от тях имат затруднения, свързани с разпознаването храната.

Сетивни възприятия

    В ежедневието на хората с аутизъм съществуват и се  срещат разнообразни видове дразнения. 
Сензорната реакция е онази тяхна реакция, спрямо отделни дразнители, които са навсякъде в околната среда. Някои от сетивата им могат да реагират хиперчувствително, а други - не.

Терапиите, които се прилагат от редица специалисти помагат за „нормализиране” на определени хиперчувствителни сетива. Друг е въпросът, дали това наистина е добра идея.

Стремежът да се променят съществени дадености и черти у човек, с които той се е родил, е неправилен. 
Докато аутиста не страда от своята хиперсетивност, външната намеса в природата му, с цел – кардинална промяна, не е верният подход.

Подтискането на определена сетивна чувствителност е голяма загуба за личността, защото всички преживявания със сетивната природа обогатяват душата и живота.
Те „захранват” креативността със страхотни усещания и впечатления.

Всички хора с аутизъм преживяват силни позитивни емоции, чрез своето сетивно изразяване. 
Чрез сетивата си, те натрупват ценен житейски опит за околната среда.

От гледна точка на обработката на сензорните и емоционални дразнения, аутистите много приличат на животните. И животните се оставят изцяло на сетивното си усещане, когато събират информация за света около себе си. Животните не са глупави или с по - ниско интелектуално ниво на възприятие. Техният мозък функционира  съвсем различно, в сравнение с този на хората.

Истина е, че и хората и животните имат много общи неща.

Децата преценяват себе си от равнището на собственото си съзнание.Те се оставят изцяло на 5-те си сетива и показват интензивни и директни емоционални реакции също, като при животните.