След като веднъж на детето е поставена диагноза "аутизъм", нужно е да се осъзнае от родители и терапевти, че то не е просто бавно развиващо се или “несоциално”, в рамките на типичното. То вече не е просто "проблемно" дете в обичайния смисъл.
Стигмата “Аутизъм” засяга както детето, така и неговите родители. От една страна са чувствата на майката и бащата за вина и провал като родители, и същевремено те трябва да започнат да привикват и да приемат своето дете като личност със свои собствени права и специфични и уникални нужди. Ето защо диагнозата ни е необходима, за да ни покаже, че имаме един наистина сериозен проблем и следователно трябва бързо да се начертае план, за да бъде посрещнато въздействието, което оказва аутизма върху живота на засегнатите от него.
Едва ли може да има по-тежък момент за родителите, да им бъде заявено, че детето им е "болно" и обречено и няма надежда, без да им се предложат мерки за подобряване на състоянието му.
След като веднъж е поставена диагнозата "аутизъм" трябва да се планират по най-подходящ начин обучението, интервенцията и терапията така, че да съответстват на нуждите на детето и на семейството.
Обикновено родителите биват затрупани с лавина от теоретична информация, почерпена от интернет, популярни или специализирани книги и статии и от близки, които вече са се сблъскали с подобни трудности. Изобилието от обобщени знания, обаче, няма голяма практическа стойност, за да се предвидят и ограничат проблемите или затрудненията.
Не се предлагат специализирани услуги, които да допринесат реална практическа подкрепа. Идентификациятa и диагнозатa на аутизъм биха могли да доведат до ново начало и различен подход към изграждането на семейни взаимоотношения и индивидуално самоопределяне.
В този случай диагнозата ни дава разбиране на поведението и основа, върху която да се планира и прилага интервенцията. Тази е практическата необходимост от диагноза и класификация: предлагане на информация, специализирани услуги и подкрепа. Тя е основа за планиране на възможните интервенции и необходимите парични средства, както и за установяване и развитие на стратегия и осъществяването и на практика.
Следователно, за да бъдат услугите ефективни и съответстващи, е необходимо критериите за диагностициране да са добре дефинирани и изцяло потвърдени. Определянето на симптомите и поведението, посредством класифициране на конкретния случай и добре дефинирани диагностични критерии, дават възможност да се осъзнае самото състояние.
В непосредствени и практически термини диагнозата насочва какво може да се направи за аутиста, а в дългосрочен теоретичен план тя би могла да помогне за изграждане на обобщена представа за етиологията, епидемиологията и анализ на това състояние и следователно да ни доведе до усъвършенствана интервенция и дори до евентуалното избягване или намаляване на влиянието.
д-р Пламен Димитров
Няма коментари:
Публикуване на коментар