Клинично, аутизмът съществува като нозологична единица (болест) малко повече от половин век. Със сигурност е възможно в миналото да се идентифицират сходни случаи в продължение на цялата човешка история. Първоначалната идентификиация на това състояние е представена малко преди края на Втората Световна война.
По случайност, две напълно независими изследвания и публикации откриват и дискутират едно "ново" тежко състояние, което се отразява върху социалното взаимодействие, общуването, поведението и развитието. Забележително е, че авторите на двете изследвания - Лео Канер и Ханс Аспергер, избират за определение на състоянието думата "аутизъм".
Самата дума произхожда от гръцката дума "ауто", което означава "сам". Думата се е използвала по-рано през 20-ти век от Блойлер за описване на елемент на шизофрeнията, когато страданието се превръща в отчужденост, липса на отзивчивост (студенина) и безчувственост към околния свят. Аутизмът, така като е определен в статията на Ханс Аспергер (публикувана в Австрия/Германия през 1944 г.), се развива в това, което днес се нарича синдром на Аспергер. В различни случаи той се разглежда като по-лека форма. Най-много до днешните критерии за диагностика на аутизъм се доближава статията на Лео Канер (публикувана през 1943 г.) и "детският аутизъм", както е описан там, все още е класически стандарт, по който днес се диагностицира.
предоставил информацията: д-р Пламен Димитров
Няма коментари:
Публикуване на коментар