Сетивни възприятия

   Хората с аутизъм често използват звуковете за утеха.   Най-добрият пример затова е музиката.

Почти всеки аутист обича да слуша музика, обожава я!

Музиката има толкова голямо влияние върху тях, че те могат да я използват като невербален език.

Небесната комбинация от ритъм и мелодия „прегръщат” нежно аутистичното дете и му подаряват неописуемо спокойствие.

Възможни са дори разговори с музика. Музикалните терапевти и специалисти в тази област комуникират с  децата, като чрез импровизирани мелодии улавят настроенията им.

По този начин могат да се водят разговори, без това да е неприятно за тях.

Възможно е, освен музиката, използването и на други звуци, които да имат положително влияние. Много аутисти се успокояват с тихи звуци.

Тези, на които им харесва да говорят, водят разговори със самите себе си, бърборят си това и онова, повтарят думи, фрази, мелодии- всичко, което им е приятно.

Децата с аутизъм често си търсят определен любим звук, който да повтарят.Това им носи утеха.

Много хора се занимават в ежедневието си именно с неща, които ги карат да се чувстват приятно. Защо това да не го правят и  хората с аутизъм?

Аргументът, че едно такова поведение е нежелателно  и странно е безпочвен и недостатъчен.

Понякога, гласовете на останалите са неприятни за тях. Или пък съществуват специфични гласове, които не понасят. Например: високи и кресливи гласове. Представете си чувството от драскане по училищната дъска с нокти...Ужасно е! Подобно е усещането им спрямо някои звуци и шумове. 

Една аутистична личност реагира на неприятните звуци още по-силно. Лаещото куче или звънът на телефона е възможно да им подейства стряскащо.

Аутистът много трудно може да разбере и обработи множеството гласове, които звучат наоколо. 

Ако срещу него говори един човек, не би имало проблем той да разбере съдържанието на езика. Това не означава обаче, че с аутиста трябва да се говори бетонирано и бавно. Това би било по някакъб начин обида за интелигентността им. По-скоро, човек трябва да се постарае да внуши сигурното чувство, че говори именно с него и че той е неговият събеседник.

Често аутистите отбягват контакта с очи. Не си мислете ,че ви игнорират или отношението към вас е некултурно и невъзпитано, само защото не ви гледат директно в очите.

В повечето случаи аутистите наблюдават предмети и хора с края на окото.Те притежават изключително остро периферно зрение и отлична памет за миниатюрните детайли. За тях е много натоварващо, ако трябва да гледат хората и животните в очите. Очите са изразителни и лесно може да се разпознаят емоциите в тях.