Комплексен образ на аутизма е невъзможно да бъде създаден, поне на този етап. Всякакви опити в тази насока постигат един и същ резултат-пълно пренебрегване на човешкия фактор. Аутизмът не е типичен пример за определено болестно състояние. Той не може да бъде „лекуван” и „излекуван”.
Човекът с аутизъм не дава стандартната възможност да допусне други хора около себе си. Тази открита дистанция демонстрира не толкова егоистичната личност, колкото самовглъбената, занимаваща се със свои вътрешни впечатления природа, които вълнуват емоциите, оцветяват света, в който тя толкова интензивно живее.
Активният живот във вътрешния свят на хората с аутизъм е толкова реален понякога, че те често не правят разлика между него и външния свят-всичко е едно и също-предметите във външния свят те възприемат понякога, като част от самите тях.
За някои аутисти сетивните дразнения са много важни. По този начин те преживяват емоциите с изключителна сила. Всички техни сетива са изострени към всякакви външни дразнители. Много често някои сензорни дразнения се възприемат фрагментирано.
Например: Детето се концентрира върху сетивото „гледане”.То вижда ясно цветовете на тези детайли, те пулсират и излъчват ярка светлина, като неоновата. Когато детето се концентрира върху „гледането”, загубва връзка с останалите сетива. Ако точно в този момент, докато детето гледа светлината, около него има различни звуци или шумове, то не им обръща внимание, те не носят смисъл за него. Тази изолация не е знак за ниско функциониране на интелекта, само защото човек успява да се концентрира основно върху 1 или 2 сетивни дразнения.
Това представлява един много ясен образ на аутистичния мозък и функциите му.
Той възприема определен вид дразнение и го „разнищва” до най-малките му детайли, вместо да обхване една цялостна картина на сетивните дразнители, които го заобикалят. Това пък от своя страна говори за една много чиста форма на мислене, която си има своите предимства.
Хората с аутизъм не могат да „жонглират” с информацията, затова техният праг на натоварване е изключително нисък.
Много аутисти имат изумително силен слух.Те улавят и най-слабите звуци, които са недостижими за останалите хора.
Например: Шумът от хартията на шоколада може да бъде много силен за едно аутистично дете.Това е един интересен звук, който му носи информация, че в хартията е увито нещо вкусно и неустоимо.
В същото време, това дете дори не трепва, когато близо до него се чуе неприятен трясък. Силният шум е нежелан и стряскащ, той натоварва слухът му, затова мозъкът на детето предпочита да го „игнорира”, просто „изключва”. Това е уникално явление, което се нарича селективна "глухота" и е отличителен белег на много аутисти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар