Хората с аутизъм имат право на собствения си дом, който „носят” постоянно със себе си. Това не е „свят на ужасите”, както се описва в много тълковни речници. Това не е и „дупка в мозъка”, която е запълнена с халюцинации.
Аутистите възприемат всичко, което се случва около тях по свой си особен сетивен начин.Това, което те виждат е просто една сюрреалистична версия на света, който ние възприемаме, като реалност, изпълнена с много логика, подреденост и принципност. „Хаосът” в това пространство следва своите „закони” в точно определен ред.
Децата и възрастните с аутизъм много често се приемат от „жителите на външния свят” като душевноболни, намиращи се в други сфери. Последното, описано за сферите, е вярно до известна степен.
Те оставят в тъмнина „външния свят” и осветляват с вниманието си вътрешното си съществуване.
Мозъкът на аутистите функционира, все едно е лазерен лъч, който се насочва към един вид дразнене-в този момент всички останали стимули остават настрана и не са важни. Концентрацията върху един дразнител може да бъде изключително силна, например-проява на активна реакция, спрямо най-слабите звуци, които човек не може да чуе. Едновременно с това липсва каквото и да е внимание към други по-силни звуци, които нормално се чуват от останалите.Те могат много интензивно да се увлекат и концентрират върху нещо, което ги вълнува. Типичен пример е безкрайното съзерцаване на листата по дърветата или „слънчевото зайче” на стената. Отстрани изглеждат „луди”, „отнесени”, „болни”.
Повечето хора смятат, че очите на аутистите са „празни”. Зад тези т.н. „празни” очи преминават активно и емоционално множество събития и преживявания, като на лента. Съвсем сигурно е, че очите на аутистите на са празни.Те са дълбоки. Те виждат други светове, които остават невидими и недостъпни за нас.
Повечето изказвания за вътрешния свят на хората с аутизъм са негативни.
Има много грешни хипотези, създадени от специалисти, които ограбват истинската същност на аутиста.
Никой няма право да подценява другия в света, в който живее-още повече, когато и той самият не е бил в този свят и не го познава.
Всеки човек се разпорежда със своя личен житейски опит. Вътрешното пространство за някои е цялата Вселена.
Аутистичното възприятие е просто по-различно от това на другите хора.
Не може да се каже със сигурност коя форма на сетивно възприятие е по-ценна, нямаме право на това.
Няма коментари:
Публикуване на коментар