Сетивни възприятия

        Много често родители на деца с аутизъм твърдят, че децата им се държат така, все едно са глухи или слепи. Например: те не реагират на силен трясък или шум и в същото време демонстрират много силно внимание, насочено към съвсем тих звук, невъзможен да се улови от повечето хора.

Сетивните възприятия играят при аутистите ключова роля.

Научни изследвания са доказали, че сетивните органи при децата с аутизъм много рядко са с ниска осезаемост.
Затова и реакцията на тези деца, спрямо различни сензорни дразнители, е външно необичайна. Специфичната обработка на сензорното дразнение в мозъка е възможно да внуши на детето или възрастния състояние на паника или гняв.

Хората с аутизъм живеят в един свят на силна и интензивна сензорика.
Техните автостимулации, които често присъстват в поведението, са свързани изцяло със сетивата им.

Да си създаден и да живееш с необичайни и по-особени сетивни възприятия-трябва да е много вълнуващо..

Възможно е понякога тази хиперсетивност да ескалира в емоционална или физическа болка, но в същия момент е изключително красиво и много човешко да се съпреживяват толкова силни емоции и сензорни впечатления. Много хора, за съжаление, намират тези ценни трепети за примитивни.

Силните емоции са необичайни творения на изкуството и са изключително значими.

Известно е, че честото депресионно състояние е много типично поведение за гениите. Всеки човек, който е по-чувствителен и е поддатлив на силно въодушевление, възприема дълбоко емоциите от различен характер- мъка, радост, съчувствие и др.

Сетивните възприятия могат много да повлияят на емоционалните преживявания, така както е при аутистите.

При различните деца с аутизъм някои от сетивата им могат да бъдат изострени, други- притъпени.

Някои експерти възприемат автостимулациите при тях, като отчаян опит за комуникация. Това не е правилно научно схващане.

Сетивните органи са толкова натоварващи, че децата, чрез специфични, понякога повтарящи се действия, се опитват да избягат от действителността и да канализират текущите впечатления.

Теорията, че ако човек се концентрира към терапия, която би нормализирала съответния сетивен орган и, че това ще доведе до "подобряване или до преодоляване" на аутизма е еднопосочна и неточна. Разликите и спецификите в аутистичния мозък не се вземат под внимание в този случай.

Сетивните органи нямат нищо общо с обмяната на веществата или с действащите химични синтези в мозъка на аутиста.

Всички теории досега, които се опитват да дефинират аутизма, идват и си отиват.

Поведението и аутистичният живот при тези хора си остават непроменени, дори когато се появяват нови резултати от различни изследвания.