Светът на аутизма

   Хората с аутизъм се доверяват изключително много на своя свят. За тях той е удобен и защитен-едно сигурно място, пристан, който човек винаги може да посети. 

За децата с аутизъм това е една добра възможност за „бягство”, когато стресът стане нетърпим. 
Тази дистанция от „Реалността” не им пречи в никакъв случай те да  се учат и развиват.

Светът им се разширява, когато се интегрират нови преживявания в него.

Всякакви опити, от страна на родители и специалисти, които принуждават аутистите да възприемат само света, в който са и те, са неправилни и нямат справедлива стойност. Подобна активност е груба демонстрация на атака спрямо чувствителната природа на аутиста.

Всичко, което идва отвън,  трябва много внимателно да се предлага, без особени очаквания и амбиции за „успех”.

Чувствителността при аутистите е индивидуална и  различна. Във вътрешния си свят те се зареждат със сила и утеха, особено тогава, когато навън цари хаос.

В „Реалността”, хората с аутизъм са „увредени” в много отношения, но помислете, как би се чувствал „нормалният” човек в аутистичния свят? 

Неправилни са в много отношения и терапевтичните практики на редица специалисти, които се опитват да задържат и ограничат „бягствата” на аутистите.

Хората с аутизъм трябва да се приемат просто, като екстравагантни и интровертни личности и това е достатъчно.

Аутистите, за разлика от останалите,  нямат толкова силно отношение към околните, и какво от това???

Истинските експерти и професионалисти отделят много от времето си, за да се запознаят с индивидуалността на аутиста.Те респектират неговата уникалност, горди са, че имат възможност да са в компанията му и да го опознаят. Ето една въображаема картина на аутистичната личност:

„плах, но доволен от себе си жител на морето, който си живее щастливо в красивата си мидена черупка”...

Добрите специалисти, които се интересуват от енигмата „аутизъм” се опитват да забележат всяка подробност от същността на тези хора и се радват на всички изненадващи моменти, които им се случват, докато се опознават и сближават с тях.

  Всеки от нас може да измине успешно пътя към индивидуалната преценка за човека: лекари, родители, близки, терапевти-всеки човек, който желае да опознание многообразните варианти на съществуване, присъщи изцяло на Живота.

Когато попаднем в една нова дименсия на мислене, бихме могли да обогатим житейския си опит и да разширим мирогледа си- какво по хубаво от това?