Допирът - като усещане и изразяване при аутистите

 Усещането за допир  е от голямо значение за всички аутисти. Много деца се отдръпват, когато човек или животно ги докосне. Някои допускат да бъдат докосвани само от хора, към които имат доверие. Когато кожата на човек с аутизъм е податлива на раздразнителност е възможно при допир да предизвика неприятно усещане. Нервите, в такъв случай, са опънати докрай от болка.Това е вид емоционална болка, която би могла да е предизвикана, например, от материята на дрехата, която се носи.

Кожата е най-големият орган за аутистите, която служи като бариера от всичко и всички с „външния свят”.Тя е много тънка граница, предпазна стена, която обхваща вътрешния аутистичен свят. Допирът на друг човек  действа в повечето случаи заплашително. Аутистите са  създали за себе си правила за всичко.Тези правила противоречат много често на социалните общоприети норми в обществото.

По отношение на допира, само едно здрависване може да "премине границата".

Никой не трябва да  принуждава аутистите да се здрависват с ръка при поздрав и да бъдат прегръщани.

През 60-те и 70-те години на миналия век, някои "терапии с аутисти" са били направо ужасяващи. Децата с аутизъм са били наказвани, когато са отказвали директен контакт с очите и ръкостискане.

Хиперчувствителното дете прави това, което е необходимо. То извръща поглед настрани и си дърпа ръката. Наказанията са били жестоки. Децата са понасяли „лек” елекрически шок с определен за тази цел уред.

Всяко едно действие от този род е варварско престъпление и то не бива да бъде допускано.

Вследствие на преживения ужас, децата най-накрая са били принуждавани  да подадат ръката си или да погледнат човека отсреща право в очите, от страх да не  понесат отново мъчението.

Да научиш някого на нещо насила със страх е привидно научаване. В крайна сметка детето отново ще се държи, така както пожелае. Те се страхуват и не разбират защо трябва да бъдат наказвани заради естественото си поведение. Една такава проява би могла да се сравни, като дресирането на животни от цирка и нищо повече.

Това няма нищо общо с истинското преподаване. Този вид „терапии” не се предлагат в повечето страни. За съжаление съществуват институции, в които продължава тяхното използване и  за тях обществото не знае, те са скрити.Тези т.н. „терапии” са пример затова, как някои „терапевти” могат да се държат брутално с аутистичната личност.

Родителите не трябва да се притесняват, когато детето им не се държи "нормално" пред обществото и не изпълнява определени общоприети норми. Вашето дете просто е по-различно от другите.

Това, че не обичат да бъдат прегръщани може би е един вид наслада от чувството да бъдат по-близо до себе си, отколкото до някой друг човек.

Много често в една аутистична личност са вплетени много различни и специфични типове на поведение. Едно и също дете може да запуши ушите си при звъна на телефона  и в същото време да слуша силно любимата си музика. Сигурно сте забелязали как детето ви  наблюдава ръцете си. Това, което усеща то в този момент е нещо  такова: „Здравей ръка! И ти принадлежиш към тялото ми.Ти си част от мен!”

Понякога аутиста усеща тялото си, все едно то е разделено на фрагменти или го чувства свободно, все едно не съществува. Сигурно звучи и изглежда зловещо, но то може да бъде много интересно преживяване.

Голяма част от автостимулациите, които се срещат при аутистите – пляскане с ръце, поклащане на тялото, гледане на ръцете, се свързват много приятно със сетивата им.Това помага на аутистите да се възприемат,

дава им стабилност, ритъм, вътрешно спокойствие  или просто приятно чувство.