Чувства

-Мислете затова, че емоциите на аутистите не пасват на възрастта им. Дори ако интелектуално те да са свръхразвити, емоциите показват равнище на ранна детска възраст. 

В това няма нищо страшно. Проблемът е на обществото ни, което държи екстремно хората да имат поведение, съответстващо на възрастта им. Поведението на индивида не трябва да се измерва с шаблони! Аутистът ще си е аутист цял един живот...

Всичко казано дотук за децата е аналогично и за възрастните.

Обществото обаче се страхува от възрастни хора, които плачат и изпитват силни чувства. Това е жалко, защото те  могат да бъдат научени на някои неща, които да им помогнат да преодолеят кризата.

Ако, например, аутист се паникьоса в магазин и се разплаче, трябва да се успокои и да му се помогне да излезне от това състояние, вместо да бъде осмиван заради сълзите си.

Хората винаги ще се подиграват за каквото и да е. Родителите не трябва да се срамуват от аутистичното си дете.

Не се оставяйте на никой да ви накара да се срамувате от детето си!  

Това би било ужасно, както за вас, така и за него, което не го е заслужило.

-Опитайте се да оформите ежедневието ви еднообразно и приятно. Не е необходимо да занимавате детето си с всички възможни неща, които могат да се случат през деня. Създайте постоянно ежедневие, без големи промени и притеснения. Хаотичният живот на хората е непоносим за аутистите. Те се нуждаят от по-малко притеснения и вълнения, от много любов и стабилно чувство на сигурност.

-Никога не обещавайте неща, които няма да изпълните.

Не подлагайте детето си на такива изпитания, които често се случват в живота. Аутистите приемат нещата буквално. Бъдете честни. Когато не можете да изпълните нещо, просто му кажете. Изказвания от рода на „бях много зает” , няма да бъдат разбрани.

-Повечето аутисти се страхуват от гнева. Те могат много лесно да бъдат наранени от собствените и чуждите чувства. Страхуват се, когато друг човек излезе извън контрол. Те могат се вцепенят безмълвно, но също и да „изригнат” като вулкан. Описвайте така чувствата, че вашето дете да може да свързва емоциите с думи, със събитията, които се случват.

Разбирането на чувствата е нещо абстрактно. Хората с аутизъм клонят към конкретни представи. Ако детето ви се научи да свързва вътрешните си чувства с определени случки, може да спре да се страхува. Най-страшното винаги е непознатото и неовладяното.