Детето с аутизъм трябва да може да споделя желанията си, за да изисква съзнателно чувство на контрол върху собствения си живот и да се чувства по-малко зависим.
Много учебни програми обръщат по-сериозно внимание върху изговарянето на думата.
В обществото вербалната комуникация е основно изразно средство за обмен на информация. Много хора смятат, че когато има ограниченост в говора, има ограниченост и в мозъчната дейност.
Говорът не е само изговаряне на думата. Помислете за говора, чрез писане, знаци, несловестният език на животните, езикът на тялото.
Липсващият говор няма нищо общо с липсващ интелект!
Има много случаи на деца с аутизъм, които не могат да говорят, но са се научили на други способи за комуникация – писане, например. Редица от тях са сътворили невероятна лирика.
Липсата на говор при аутистите се дължи на различни причини.
Някои от тях имат затруднения с оралната моторика. Други говорят добре, докато не достигнат определена възраст, в която спират.
При някои се случват фази, в които говорят и фази, когато мълчат. Това е т.н. селективна нямост. Има и такива, които нямат никакви затруднения с говора.
Селективната нямост е лично решение на личността, с кого желае да говори и с кого - не и в какви ситуации. Много често аутистът говори със своите близки вкъщи, но не и на обществено място или в необичайна среда.
От голямо значение за говорната активност е обкръжението и последвалият стрес. Възможни са фази от всеки род на селективна нямост и те могат да продължат от няколко дни, до седмици, месеци, години, а също и цял живот. Селективно неговорещите аутисти често чуват коментарите на околните: ”Щом можеш да говориш, защо не говориш винаги?”.
Не може да бъде обяснено на този, за който говоренето е нещо естествено. Важно е да се знае, че хората с аутизъм не плануват предварително, кога да говорят и кога - не. Когато липсва вербална активнст, това не е защото няма възпитание или се демонстрира някаква дистанция.
В повечето случаи те се чувстват напрегнати и стресирани да се изразяват вербално.
Говоренето винаги е свързано с чувства и комплексна вербална дейност.
Някои аутисти спират да говорят на моменти, когато се чувстват объркани. Има случаи, в които те просто се страхуват да говорят. Да можеш да говориш е дар, желание и лична мотивация. Който не желае да говори, не трябва да бъде принуждаван. Само, защото някои хора не говорят, животът няма да спре, светът няма да изчезне.
Няма коментари:
Публикуване на коментар