Аксел Браунс-човекът, който обяснява своя аутизъм (част 3)

Как се нарича "столицата на приятелството" ?

    Как човек може да различи свой познат от приятел ? Как той може да е сигурен в приятелството на някого?  

Как се показва приятелство, без да се натоварва човека отсреща? Всички тези въпроси са като "бели петна" върху емоционалното възприятие на Аксел. Той решава, независимо от чувството си за дезориентация и обърканост, да се справи с проблема. Представя си, че съществува т.н. карта, на която е "разположено" приятелството, и което трябва да открие. В настоящия момент Аксел възприема приятеля като човек, с който той преживява много общи неща, на който може да се довери, и с който дори може да се скара. Въпреки, че не показва интензивно своите чувства, той търси често компания и кани приятели в своя дом- нещо, което преди е било абсолютно невъзможно.

Според него, личните му преживявания в присъствието на близки са много по-приятни, отколкото животът сам.

Влюбването и всички емоционални и физически вълнения, свързани с него са все още непознати за Аксел, но той не смята, че това е невъзможно, дори се опитва да флиртува. Чувал е от други хора, че да бъдеш влюбен е нещо спонтанно, което в повечето случаи човек лично не може да си го обясни. И дори да не усеща известните на всички "вълни" в стомаха си, той забелязва, че в компанията на симпатична жена му е много по-приятно, отколкото докато разговаря с журналисти, например. 
Всички тези негови житейски преживявания не отразяват, за съжаление, обичайно живота на голяма част от хората с аутизъм. В повечето случаи те остават заключени в своя свят, независимо от напредъка в развитието си. Това е мнение и на Аксел Браунс, като човек преживял тази изолация години наред. Затова всички негови изяви и цялата информация за своя свят, която той споделя, е изключително ценна и уникална.