Светът на Аутизма

  Светът на аутизма не е някаква тъмна стая на ужасите, въпреки че за останалите изглежда точно така. Страхът на обществото може да намалее и дори да изчезне, когато има повече информация и разбиране.

Ако, например, човек с аутизъм се страхува  от непознати хора, събития, места, то за човекът в норма точно този вътрешен свят на аутиста е непознат, объркващ и страшен.
Вътрешният собствен свят на аутиста е сигурно място за бягство.
Тези хора са един екстремен пример за личности, които се нуждаят от повече самовглъбяване и затвореност, в сравнение с другите.
Дори без да проявяват страх или срам, те имат нужда от душевната си хармония и възможност да споделят под каквато и да е форма своите преживявания. Само тогава страхът от объркващия външен свят ще намалее.
Утешително е да се знае, че където и да са, винаги могат да се затворят в себе си, да се приберат у дома, където е най-уютно и приятно.
Разбира се, няма такава „видима капсула”, в която аутиста да влезне и да се чувства добре. Техните затворени светове се състоят от индивидуални оживени преживявания, сензорни стимулации и съвсем лични интерпретации на собствените си възприятия.
Тези светове могат да бъдат много малки и същевременно безкрайни.
На останалите хора им е невъзможно да разберат какво се случва в един такъв свят.
   Липсата на очен контакт с другите, присъщ за хората с аутизъм, е именно тази специфична функция на мозъка при тях. Това, разбира се, не означава, че човекът с аутизъм има заболяване, което може да се коригира оперативно или да се подтисне медикаментозно.
Много аутистични деца се чувстват добре, когато са сами и са заети изцяло със своя си свят. Те се смеят, викат или показват емоциите си по друг начин-доволни и щастливи могат да бъдат със сигурност.
  Няма такъв вариант (все още), хората с аутизъм да излезнат изцяло от това състояние. Все ще се намери някой , който ще има желанието да ги „изкара” от този свят, но това е невъзможно.
Аутистът би отговорил на всички въпроси от позицията на вътрешното си съществуване.
Понякога аутистите изобщо не забелязват случващото се във външния свят. В други случаи –точно обратното, осъзнават всичко и реагират интензивно на събитията около тях.Те просто възприемат слуховите и зрителните дразнения по-различно от хората в норма.
Няма основания тази  по-различна форма на възприятие да се разглежда негативно.
Някои от  аутистите тестват постоянно доверието си към собствения си вътрешен свят. Затова така интензивно се дистанцират от външния.