Всичко за мен

Моята снимка
ПОНЯКОГА КАУЗАТА, ЗА КОЯТО СЕ БОРИМ, ПРОСТО НИ ИЗБИРА..

петък, 30 март 2012 г.

Кратка история на диагнозата и класификацията на аутизма

Клинично, аутизмът съществува като нозологична единица (болест) малко повече от половин векСъс сигурност е възможно в миналото да се идентифицират сходни случаи в продължение на цялата човешка история. Първоначалната идентификиация на това състояние е представена малко преди края на Втората Световна война. 
По случайност, две напълно независими изследвания и публикации откриват и дискутират едно "ново" тежко състояние, което се отразява върху социалното взаимодействие, общуването, поведението и развитието. Забележително е, че авторите на двете изследвания - Лео Канер и Ханс Аспергер, избират за определение на състоянието думата "аутизъм". 
Самата дума произхожда от гръцката дума "ауто", което означава "сам". Думата се е използвала по-рано през 20-ти век от Блойлер за описване на елемент на шизофрeнията, когато страданието се превръща в отчужденост, липса на отзивчивост (студенина) и безчувственост към околния свят. 
Аутизмът, така като е определен в статията на Ханс Аспергер (публикувана в Австрия/Германия през 1944 г.), се развива в това, което днес се нарича синдром на АспергерВ различни случаи той се разглежда като по-лека форма. Най-много до днешните критерии за диагностика на аутизъм се доближава статията на Лео Канер (публикувана през 1943 г.) и "детският аутизъм", както е описан там, все още е класически стандарт, по който днес се диагностицира.


предоставил информацията: д-р Пламен Димитров

неделя, 25 март 2012 г.

Необходимост от диагноза

 След като веднъж на детето е поставена диагноза "аутизъм", нужно е да се осъзнае от родители и терапевти, че то не е просто бавно развиващо се или “несоциално”, в рамките на типичното. То вече не е просто "проблемно" дете в обичайния смисъл. 
Стигмата “Аутизъм” засяга както детето, така и неговите родители. От една страна са  чувствата на майката и бащата за вина и провал като родители, и същевремено те трябва да започнат да привикват и да приемат своето дете като личност със свои собствени права и специфични и уникални нужди. Ето защо диагнозата ни е необходима, за да ни покаже, че имаме един наистина сериозен проблем и следователно трябва бързо да се начертае план, за да бъде посрещнато въздействието, което оказва аутизма върху живота на засегнатите от него. 
Едва ли може да има по-тежък момент за родителите, да им бъде заявено, че детето им е "болно" и обречено и няма надежда, без да им се предложат мерки за подобряване на състоянието му.
След като веднъж е поставена диагнозата "аутизъм" трябва да се планират по най-подходящ начин обучението, интервенцията и терапията така, че да съответстват на нуждите на детето и на семейството. 
Обикновено родителите биват затрупани с лавина от теоретична информация, почерпена от интернет, популярни или специализирани книги и статии и от близки, които вече са се сблъскали с подобни трудности. Изобилието от обобщени знания, обаче, няма голяма практическа стойност, за да се предвидят и ограничат проблемите или затрудненията. 
Не се предлагат специализирани услуги, които да допринесат реална практическа подкрепа. Идентификациятa и диагнозатa на аутизъм биха могли да доведат до ново начало и различен подход към изграждането на семейни взаимоотношения и индивидуално самоопределяне
В този случай диагнозата ни дава разбиране на поведението и основа, върху която да се планира и прилага интервенцията. Тази е практическата необходимост от диагноза и класификация: предлагане на информация, специализирани услуги и подкрепа. Тя е основа за планиране на възможните интервенции и необходимите парични средства, както и за установяване и развитие на стратегия и осъществяването и на практика. 
Следователно, за да бъдат услугите ефективни и съответстващи, е необходимо критериите за диагностициране да са добре дефинирани и изцяло потвърдени. Определянето на симптомите и поведението, посредством класифициране на конкретния случай и добре дефинирани диагностични критерии, дават възможност да се осъзнае самото състояние. 
В непосредствени и практически термини диагнозата насочва какво може да се направи за аутиста, а в дългосрочен теоретичен план тя би могла да помогне за изграждане на обобщена представа за етиологията, епидемиологията и анализ на това състояние и следователно да ни доведе до усъвършенствана интервенция и дори до евентуалното избягване или намаляване на влиянието.
предоставил информацията: 
д-р Пламен Димитров

понеделник, 19 март 2012 г.

Интелект и познание


Интелектът на хората с аутизъм е интересен и противоречив въпрос за разглеждане. От самото начало на клиничните проучвания на аутизма е направено откритието, че има области, в които децата с аутизъм са сравнително напреднали в термините на интелекта (например "островчетата на способности" на Канер). Съществува също тенденция и при професионалистите, и при семействата да харктеризират интелекта при децата и възрастните с аутизъм като "скрит" или "латентен". Важно е тези области да се разбират ясно, за да не се възлагат на индивидите фалшиви очаквания и обратното, някои определени техни възможности да не се пренебрегнат. 
Разбирането на сравнително уникалното когнитивно функциониране на индивидите с аутизъм ще помогне на професионалистите да поддържат и развият дарбите, когато се открият и да се ограничат нарушенията.

Повечето хора с аутизъм имат умствени затруднения по данни на Световната здравна организация и имат измерен коефициент на интелигентност (IQ) по-малък от 70 (100 е средният приемлив коефициент за останалите хора) /8/Христозов,Х./. Това води до затруднения при обучението и познанието, от което са производни социални и интелектуални нарушения, независимо от всички останали специфични нарушения, асоциирани с аутизма. Една малка част от индивидите с аутизъм (по-специално тези със синдром на Аспергер) не се описват като имащи умствени затруднения, а още по-малка е групата над средното ниво от гледна точка на интелектуални способности. 
Хората трябва да се третират индивидуално въз основа на техния индивидуален интелектуален капацитет, но съществуват определени области на познанието, които изглежда са специфични за аутизма и трябва да се знаят. Това е важно за всички нива на интервенция - от основното образование, през хобитата и интересите, до наемането на работа или професионална ориентация. Важно е също да се запомни, че повечето деца с аутизъм имат умствени затруднения (много от тях умерени или дълбоки) и следователно ще бъдат ограничени в техния интелектуален потенциал. Трябва да се избягват фалшивите надежди и стремежи така, че върху тези индивиди да не се оказва прекалено голям натиск и те да успеят да реализират своя индивидуален потенциал.
предоставил информацията 
: д-р Пламен Димитров

петък, 16 март 2012 г.

Сетивни възприятия

  В известна степен, хората с аутизъм наблюдават света около себе си така, както и животните. Един силен шум, например, би могъл да предизвика реакция на паника. Подобно поведение остава за околните неразбрано и странно.
Представете си, че нещо от което силно се страхувате, изведнъж ви уплаши. Опитайте се да бъдете търпеливи с децата с аутизъм, колкото и да са чудни понякога техните реакции. Зад едно такова поведение съществува винаги сериозен мотив. Дори за вас причината да не е съвсем основателна, тя е напълно реална за детето ви и трябва да се вземе на сериозно.
Аутистите са в голяма близост със сетивата си. Те свързват редица сетивни впечатления с щастливи преживявания и много силни чувства.
Голяма част от това, което виждат, чуват, помирисват, опитват, докосват,  е пленяващо преживяване за тях. Те обследват света около себе си така, сякаш го виждат винаги за първи път и се радват съвсем по детски на простите неща, които им оставят дълбоки сензорни впечатления: миризмата на горещите свещи, миризмата на току-що отпечатан вестник, приятният допир до кадифе или мрамор, вкусът на дървото, пляскането на босите крака върху паважа, поглед към небето, облаците, докосването на меката и топла конска опашка, полъхът на вятъра, блестящото слънце, изгревите и залезите....
При тях сензорните канали могат да са  разбъркани, затова и информацията, която те получават от заобикалящия ги свят, вероятно е смесена. Подобна, по-различна, форма на възприятие може да предизвика също страх или неописуемо удоволствие.
За децата, които не говорят, част от тези преживявания е възможно да бъдат особено плашещи. Например - цветовете могат не само да се видят, но и да се помиришат. Едно сетиво никога не е достатъчно. Аутистите изследват с удоволствие различни неща с повечето си сензорни органи.
Много ясен и хубав пример е котката. Когато се приближи до стол или маса, тя го помирисва, отърква се в него, дори го облизва. Накрая, цялата тази информация се обобщава и се тълкува по свой определен начин. Котките показват много черти, които са сходни с аутистичните.
Това е причината, поради която хората с аутизъм много често са капризни по отношение на храната. При храненето участват сетивата - вкус, допир, мирис, зрение. То е нещо любимо за аутистите и е важна част от ежедневието им. Процесът се свързва с многостранни сензорни впечатления. Много често аутистите се фиксират, за определен период от време, само върху дадена храна. Почти е невъзможно човек да ги накара да опитат нещо по–различно. Някои от тях имат затруднения, свързани с разпознаването храната.

неделя, 11 март 2012 г.

Сетивни възприятия

    В ежедневието на хората с аутизъм съществуват и се  срещат разнообразни видове дразнения. 
Сензорната реакция е онази тяхна реакция, спрямо отделни дразнители, които са навсякъде в околната среда. Някои от сетивата им могат да реагират хиперчувствително, а други - не.
Терапиите, които се прилагат от редица специалисти помагат за „нормализиране” на определени хиперчувствителни сетива. Друг е въпросът, дали това наистина е добра идея.
Стремежът да се променят съществени дадености и черти у човек, с които той се е родил, е неправилен. 
Докато аутиста не страда от своята хиперсетивност, външната намеса в природата му, с цел – кардинална промяна, не е верният подход.
Подтискането на определена сетивна чувствителност е голяма загуба за личността, защото всички преживявания със сетивната природа обогатяват душата и живота.
Те „захранват” креативността със страхотни усещания и впечатления.
Всички хора с аутизъм преживяват силни позитивни емоции, чрез своето сетивно изразяване. 
Чрез сетивата си, те натрупват ценен житейски опит за околната среда.
От гледна точка на обработката на сензорните и емоционални дразнения, аутистите много приличат на животните. И животните се оставят изцяло на сетивното си усещане, когато събират информация за света около себе си. Животните не са глупави или с по - ниско интелектуално ниво на възприятие. Техният мозък функционира  съвсем различно, в сравнение с този на хората.
Истина е, че и хората и животните имат много общи неща.
Децата преценяват себе си от равнището на собственото си съзнание.Те се оставят изцяло на 5-те си сетива и показват интензивни и директни емоционални реакции също, като при животните.

понеделник, 5 март 2012 г.

Сетивни възприятия


  Когато човек с аутизъм е зрител на някаква театрална постановка или гледа новинарско предаване, например, той почти никога не се взира в очите на артиста или водещия.
Погрешен е методът, специалисти и родители да се стремят и принуждават тези хора да концентрират своя зрителен контакт спрямо околните.

Аутистите виждат цветовете ярки и пулсиращи. Различните светлини  им въздействат пленяващо и очарователно. 
Когато те гледат впечатляваща картина, например, изпитват едно дълбоко чувство, че тя ще ги „погълне”.
Хората с аутизъм изпълват с дух и живот всеки предмет. Той от своя страна привлича и вдъхновява изцяло сензориката им.

Художествената творба, например, вдъхновява всички сетива. Ефектите на цветовете могат да се „вкусят”, следите от четката могат да бъдат „чути”, маслените бои да бъдат „помирисани”. Тя силно изкушава аутиста да я докосне. Дали ще е картина или скулптура, той има желание да я изследва, да се присъедини към формата й. Да стане част от нея...

Посещение в музей може много да зарадва едно дете с аутизъм. Удоволствието от изкуството е голямо за всички хора, без значение по какъв начин го възприемат. 
За аутистите, чувството от допира до контурите на предметите е много изострено.

На заден план  при тях стоят сетивата -  зрение и слух, а на преден - допир, вкус, мирис. Предпочитанието им идва от силното им желание да са по-близо до предметите. Това не означава, че зрението и слухът са по-малко развити при тях.
Има много хора с аутизъм, при които се наблюдава изключителна чувствителност и при 5-те сетива.

Умението на  аутиста да се концентрира най-добре върху детайлите идва от факта, че те виждат по-добре частите, отколкото цялостта. Техните сетива са заети с фрагменти.
Възможно е едно аутистично дете да проявява интерес към книга, не толкова към съдържанието й, колкото към позлатените букви, които са отпечатани върху корицата й.
Вниманието на хората с аутизъм е насочено към всичко, което мига и блести.Те държат на точно определени предмети. 

Причините, затова, могат да бъдат съвсем различни. 
Някои от тях могат да отговорят, защо точно този предмет им харесва. Подобни отговори не трябва никога да са принудителни. Един директен въпрос може да ги напрегне. Във всеки случай, човек трябва да зададе въпроса си, когато има сериозен интерес към отговора.

Истинските експерти в тази област оценяват всеки един свой клиент, като индивидуална личност и показват сериозен интерес да се запознаят с него, но не като човек, който е болен, а като напълно здрав индивид.
Това би било една сериозна мотивация за родителите на детето с аутизъм.


четвъртък, 1 март 2012 г.

Сетивни възприятия

   Хората с аутизъм често използват звуковете за утеха.   Най-добрият пример затова е музиката.
Почти всеки аутист обича да слуша музика, обожава я!
Музиката има толкова голямо влияние върху тях, че те могат да я използват като невербален език.
Небесната комбинация от ритъм и мелодия „прегръщат” нежно аутистичното дете и му подаряват неописуемо спокойствие.
Възможни са дори разговори с музика. Музикалните терапевти и специалисти в тази област комуникират с  децата, като чрез импровизирани мелодии улавят настроенията им.
По този начин могат да се водят разговори, без това да е неприятно за тях.
Възможно е, освен музиката, използването и на други звуци, които да имат положително влияние. Много аутисти се успокояват с тихи звуци.
Тези, на които им харесва да говорят, водят разговори със самите себе си, бърборят си това и онова, повтарят думи, фрази, мелодии- всичко, което им е приятно.
Децата с аутизъм често си търсят определен любим звук, който да повтарят.Това им носи утеха.
Много хора се занимават в ежедневието си именно с неща, които ги карат да се чувстват приятно. Защо това да не го правят и  хората с аутизъм?
Аргументът, че едно такова поведение е нежелателно  и странно е безпочвен и недостатъчен.
Понякога, гласовете на останалите са неприятни за тях. Или пък съществуват специфични гласове, които не понасят. Например: високи и кресливи гласове. Представете си чувството от драскане по училищната дъска с нокти...Ужасно е! Подобно е усещането им спрямо някои звуци и шумове. 
Една аутистична личност реагира на неприятните звуци още по-силно. Лаещото куче или звънът на телефона е възможно да им подейства стряскащо.
Аутистът много трудно може да разбере и обработи множеството гласове, които звучат наоколо. 
Ако срещу него говори един човек, не би имало проблем той да разбере съдържанието на езика. Това не означава обаче, че с аутиста трябва да се говори бетонирано и бавно. Това би било по някакъб начин обида за интелигентността им. По-скоро, човек трябва да се постарае да внуши сигурното чувство, че говори именно с него и че той е неговият събеседник.
Често аутистите отбягват контакта с очи. Не си мислете ,че ви игнорират или отношението към вас е некултурно и невъзпитано, само защото не ви гледат директно в очите.
В повечето случаи аутистите наблюдават предмети и хора с края на окото.Те притежават изключително остро периферно зрение и отлична памет за миниатюрните детайли. За тях е много натоварващо, ако трябва да гледат хората и животните в очите. Очите са изразителни и лесно може да се разпознаят емоциите в тях.